Произходът на OK: от виц в Boston Morning Post до изборната кампания на Ван Бюрен

Първата поява — 23 март 1839

За първи път съкращението “OK” се среща на 23 март 1839 г. в сутрешния брой на вестник “Boston Morning Post”. В кратка хумористична бележка авторът описва дейността на организация, която се противопоставя на ползването на звънци на масата за повикване на обслужващ персонал и в хода на текста използва фразата “o.k.—all correct”.

Нарочната грешка и сатиричният ефект

В появилата се фраза се крие умишлена неточност: “all correct” е представено чрез съкращението “o.k.”, което придавало колорит и правело съдържанието по-сатирично и неправдоподобно — приета литературна техника за постигане на ирония в печата от онова време.

От местна шега до национален символ — изборите през 1840 г.

Съкращението добива широкоразпространение годината след това, когато през президентската кампания през 1840 г. прякорът на демократичния кандидат Мартин ван Бюрен — “Old Kinderhook” (родом от град Киндерхок, Ню Йорк) започва да се използва от опонентите като подигравателен етикет. Екипът на Ван Бюрен обаче бързо го превръща в положителен знак, свързвайки го с по-ранната фраза “o.k.” и представяйки го като означение за нещо вярно и одобрено.

Кратко обобщение

Така от печатна шега и нарочно допусната грешка “OK” преминава в широк разговорен и политически знак — първо в американските вестници, а после и в националната политика, като трайно навлиза в езика като символ за съгласие и правилност.