Фискален алармен сигнал: България пред етап на строги икономии

ЕК призова: овладейте разходите

Европейската комисия препоръча на България да предприеме мерки за намаляване на дефицита и предложи откриване на процедура при прекомерен дефицит. Това не представлява пряка санкция, а предупреждение — сигнал към политиците, които през последните години често избираха краткосрочни социални стимули пред дългосрочна фискална устойчивост.

Бюджетите като отражение на политическите решения

Дефицитът не пита от коя партия е правителството. Той се появява, когато публичните обещания и автоматичните индексации надвишават възможностите на приходната част. От 2021 г. насам натискът върху публичните финанси е постоянен и според наблюдатели днес ситуацията вече прилича на тенденция, а не на временен проблем.

Прогнозите на Брюксел

Пролетната икономическа прогноза на ЕС за 2026 г. очаква дефицит над 3% и през следващите две години — 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Тези числа показват, че растящите социални разходи и възнаграждения в публичния сектор са основен фактор за задържането на дефицита над прага.

Как възникна натискът върху разходите

След пандемията и глобалния инфлационен шок държавата компенсира изоставането на доходите, а след войната в Украйна отговорите в областта на отбраната и сигурността доведоха до допълнителни разходи. Политическата ситуация в страната превърна повишенията на пенсии и заплати в лесен инструмент за печелене на публична подкрепа.

Растежът на възнагражденията в публичния сектор

Анализи на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочат, че разходите за персонал, поети от бюджета, могат да достигнат 22,8 млрд. лв. за 2025 г., като над половината от увеличението е акумулирано през последните три години: това са около 10,6% от БВП — нива, определяни като исторически максимум.

Между 2019 и 2025 г. възнагражденията в държавната администрация и сектор "Сигурност" са нараснали с около 116%, а учителските заплати — с приблизително 122%. Само през 2025 г. разходите за персонал скачат рязко: в МВР — с около 40%, в отбраната — с 35%, а в службите за сигурност — почти с 40%.

Пенсии и дългосрочни предизвикателства

Пенсионните плащания също се увеличиха значително от 2021 г. насам. Възможните социални последици правеха част от тези решения неизбежни, но липсата на ясни дългосрочни стратегии за финансиране остави проблемите за бъдещето.

Контролът от Брюксел и възможни последици

България все още е сред най-ниско задлъжнелите страни в ЕС, но дългът расте — от 23,8% от БВП в края на 2024 г. до очаквани 32,3% тази година и 35,5% през 2027 г. Ако Съветът на ЕС одобри предложението на Комисията, страната ще бъде поставена под засилено наблюдение за четири години и ще трябва да приеме план за корекции съвместно с ЕК.

Теоретично е предвидена глоба до 0,05% от БВП на всеки шест месеца, но на практика наказателни плащания в рамките на процедурата почти не са налагани. По-важни са политическият ефект и посланието към инвеститорите и рейтинг агентствата — процедурите ограничават фискалната свобода и подкопават оптимизма на кредиторите.

Какво предлага правителството

Финансовият министър обяви, че кабинетът ще представи конкретни мерки и графици и няма да изчака принудителни корекции от ЕК. В обсъжданите варианти влизат премахване на автоматични обвързвания на бюджетните заплати със средната и минималната работна заплата, преструктуриране на администрацията и мерки срещу сивата икономика.

В противен случай, според министерството, дефицитът може да достигне 7,4% от БВП, като към това се добавят и над 2 млрд. евро неизплатени задължения към пътни и общински проекти.

Политическата цена и рисковете

Процедурата може да ограничи възможността на правителството с абсолютно мнозинство да води независима фискална политика — риск, който придобива тежест на фона на предстоящи президентски и местни избори. Ограниченията върху разходите ще имат не само икономически, но и силен политически ефект.

Политическите послания вече търсят виновник: част от управляващите и опозицията свързват възникналия проблем с влизането в еврозоната и с твърдения за прикриване на реалното финансово състояние на предишните правителства. Такива тези могат да пренасочат публичното недоволство от необходимите икономии към политическо противопоставяне и конспиративни аргументи.

Какво следва

Процедурата от Брюксел е сигнал: периодът, в който всяко правителство можеше да отлага тежките решения за следващите, е приключил. Ако страната иска да възстанови бюджетния курс и доверието на пазара, ще се наложи едновременно политическа воля и конкретни, проследими мерки за контрол на разходите.