Кремена Кунева: ПП‑ДБ в раздор — раздялата е отдавна, демокрацията няма родители

Кремена Кунева коментира публичните скандали в ПП‑ДБ

„Скъпи деца на демокрацията, мама и тате не са заедно. И е така отдавна.“ Това писа Кремена Кунева във Facebook, описвайки като тъжна илюзия зрелището в социалните мрежи — колективни въздишки, молби за единство и страх, че „някой лош“ ще ги раздели. По думите ѝ настоящата картина не прикрива проблемите, а ги подсилва.

Преференциите: спектакъл или нож в гърба?

Кунева обобщава последния спор за преференциите като вид „италианска любов“, но с ножове — показна близост, зад която се крият интриги и вътрешни разправии. Лидерите говорят за „обединен фронт“, докато в традиционни структури се случват справки кой да изтласка “чуждия”. Според нея това не е коалиция, а панически опит за самосъхранение.

Кой остана в Промяната?

Кунева пита реторично кои всъщност са останали в партията „Промяната“. По нейното наблюдение ентусиазмът е заминал отдавна, останали са предимно най-верните партийни активисти и тези, които префасонират лявите идеи като „център“. Структурата се представя като затворено дружество, което се опитва да продаде несъвместими послания на избирателя.

ДСБ — тежест за „Да, България“

За ДСБ Кунева използва сурови метафори: организация без свеж импулс и привличане на гласове, но с претенции и тежест, която дърпа „Да, България“ назад. Тя я сравнява с досаден родственик, който заема централно място и препречва възможностите за нов старт.

„Да, България“ — потенциал, изгубен в стаята

Идеята на „Да, България“ според Кунева е била смислена, но мащабът ѝ се е смалил — от потенциална политическа сила тя се е превърнала в кръг от няколко души, които обсъждат бъдещето вечер. Талантливи и струващи хора са напускали, а на тяхно място са идвали лица за билборди, без истинско присъствие в провинцията.

Страхът от недопредставяне

Кампанията за запазване на места в листите и заплахите от „оставане непредставени“ са използвани като плашило: „Гласувайте за нашата конструкция, за да не останете сами“. Но според Кунева това не решава основния проблем — избирателят вече е политически бездомник и не получава представителство от тези вътрешни борби.

Послание към избирателя

Кунева призовава за пробуждане: драмата в мрежите не прикрива реалните сблъсъци в политическата кухня. Нейната метафора е ясна — избирателят хлипа пред заключена врата, вярвайки че вътре се чупи шоколад; в действителност се късат глави и опаковката е празна. Ако не се намери смелост за обща президентска номинация, съюзът рискува да покаже, че е пазил само празна опаковка, а не реално единство.

Заключение

Над всичко прозира апел за реална промяна на отношението и приоритетите — повече присъствие, отговорност и смелост, вместо театър на единството и вътрешни разчиствания. Посланието на Кунева е просто: събудете се и не вярвайте на празните обещания.