Парламентът засили държавния контрол над особения управител на “Лукойл”

Решението на първо четене

С 157 гласа “за”, 1 “против” и 21 “въздържали се” Народното събрание прие на първо четене изменения в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Какво се променя

С поправките, внесени от “Прогресивна България”, се налагат ограничения върху правомощията на особения търговски управител на групата в България, представяна като “Лукойл”. Целта е да се засили държавният контрол над дейността му и да се увеличи прозрачността при управлението на предприятията от сектора.

Съдебен контрол върху сделки

Една от съществените промени е въвеждането на възможност за съдебен контрол върху разпоредителни сделки, засягащи собствеността на предприятията — действие, което до този момент не подлежи на обжалване.

Редовни отчети пред министерството

Особеният търговски управител ще бъде задължен да дава месечни отчети пред министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, което добавя допълнителен слой отчетност и контрол.

Какво казаха вносителите и опозицията

“Очакваните резултати са защита на бюджета, прозрачност, както и правна сигурност. Ограничават се рисковете от искове за обезщетение от засегнати предприятия заради евентуални лоши практики от страна на особения търговски управител. Въвеждането на съдебен контрол минимизира рисковете от злоупотреби и защитава държавата и всички нас като данъкоплатци”,

коментира един от вносителите, Стефан Белчев от “Прогресивна България”.

Представители на опозицията приветстваха идеята за по-голяма отчетност, но посочиха рискове от прибързано законодателство. Те припомниха, че преминалият предишен вариант на проекта е бил приет от енергийната комисия за 29 секунди и настояха за становище от Министерството на финансите поради възможни арбитражни претенции към държавата.

“Действително има нужда от много по-добра отчетност от страна на така наречения особен управител. Но искам да обърна внимание, че има публична информация за възможни арбитражни претенции към България. Затова да получим позиция от Министерството на финансите, че от този законопроект не се влошава позицията на държавата”,

каза Мартин Димитров от “Демократична България”.

Представител на Министерството на финансите не присъства в пленарната зала по време на дебата, а парламентарната група “Възраждане” отправи предложение за още по-радикална промяна — пълно премахване на институцията на особен управител.

“Да не се окаже, че с приемането на този закон всъщност признаваме грешка и улесняваме ‘Литаско’ да ни осъдят за милиарди”,

заяви Димо Дренчев от “Възраждане”, подчертавайки опасенията за потенциални искове.

Следващи стъпки

Срокът за внасяне на предложения преди второ четене беше редуциран до 5 дни, което стесни времето за финални корекции и допълнителни становища.