Никола Стоянов: Евровалутата се превърна в повод за спекулативно покачване на цени

Основни притеснения на обществото

Войната, растящите сметки за ток, скокът в цените на горивата и инфлацията са въпросите, които все по-силно тревожат българите. Бившият министър на икономиката Никола Стоянов даде своя прочит пред бТВ, като очерта причините и рисковете пред икономиката на страната.

Необяснимо високи сметки за електричество

Стоянов посочи, че множество потребители получиха фактури за ток, които са два-три пъти по-големи от обичайните. Той уточни, че самият той не е сред засегнатите, но има много познати с такива сметки. Обясненията с по-студена зима не звучат убедително: „Един-два градуса по-ниска средна температура не може да доведе до дво- или трикратно увеличение на сметките”, заяви той.

Институционален проблем

По думите му ситуацията има и институционално измерение — регулаторите и държавните органи не работят достатъчно ефикасно, за да гарантират справедливост и защита на гражданите. Това според него позволява неравноправни практики и злоупотреби при формиране на цени.

Евровлизането като повод за спекулации

Стоянов използва метафората на лодка, която постоянно бива поемана от поредната вълна икономически сътресения. Първата от тези „вълни” той свързва със спекулативно повишаване на цените в навечерието и около процеса на присъединяване към еврозоната. „Влизането в еврото беше използвано спекулативно от много доставчици на стоки и услуги още от миналото лято”, коментира експертът.

Външни фактори и цените на горивата

Докато инфлацията изглеждаше, че се успокоява, се появява нов външен риск — геополитическата криза. „Точно когато се появи светлина в тунела, идва следващата голяма вълна”, обясни Стоянов. По отношение на горивата той изтъкна, че поскъпването често не се дължи само на обективни икономически фактори, а и на стремежа на някои търговци да реализират бърза печалба.

Загриженост за управлението на рафинерията

Споменато беше и състоянието на рафинерията на Лукойл в България: според експертни данни, цитирани от Стоянов, за деветмесечен период е отчетена загуба от около 52 милиона, а за последните три месеца — 58 милиона, и то преди ескалацията около кризата с Иран. Той подчерта, че подобни предприятия изискват специфичен управленски опит и че ефективното ръководство често може да бъде осигурено само от хора с вътрешен опит или международна експертиза.

Санкции, национални интереси и енергийната сигурност

Стоянов предупреди, че при продължителна ескалация в Близкия изток режимът на санкции може да бъде променен и страните ще търсят начини да защитят собствените си икономически интереси. „Интересът на България е да има евтини горива, каквито традиционно сме имали”, добави той.

Сивата икономика и усещането за инфлация

Една от причините официалните данни за инфлацията да не съвпадат с усещането на хората е големият дял на сивия сектор — особено в услуги като фризьорски и козметични процедури, които често не се отчитат в статистиката. „Има много услуги, които ползваме, но не получаваме касова бележка — тяхното поскъпване не се улавя от измервателите на инфлацията”, обясни той.

Политическа нестабилност и лични намерения

Дългата политическа несигурност през последните четири-пет години според Стоянов е допринесла за усещането, че правилата не се спазват и всеки може да действа безнаказано. На въпрос дали има планове за активно участие в следващи избори, той отговори, че не възнамерява да се включва в листи и предпочита да запази ролята си на експерт, въпреки опита си в служебни правителства.

Общият извод на експерта е, че страната е изправена пред комбиниран ефект от вътрешни пропуски в контрола и външни шокове, което изисква по-добра регулация, професионално управление на ключови предприятия и защита на потребителите.