18 май 1993 — Смъртта на Адмира и Бошко: любов в обсадено Сараево
Трагедията на мост Връбаня
На 18 май 1993 г. двама млади хора бяха застреляни на мост над река Миляцка в Сараево. Адмира Исмич и Бошко Бръкич—родени през 1968 г., завършили една гимназия и сгодени—решават да напуснат обсадения град, търсейки спасение в Сърбия. Техният живот и смърт станаха символ на човешката драма по време на войната и вдъхновиха документалния филм „Ромео и Жулиета в Сараево“ (1994).
Защо те останаха заедно
Адмира е бошнячка, а Бошко е сърбин. Въпреки етническите напрежения и опасностите за смесените двойки по време на обсадата, те продължават да живеят в града и да учат химия заедно. След около 14 месеца живот под обсада вземат решение да преминат през контролирани от сърбите територии и да потърсят убежище в Сърбия.
Опит за бягство и убийството
Според разказите, влиятелен босненец се съгласява да осигури безопасен проход срещу 18 000 марки — парите трябвало да бъдат използвани, за да се подкупят снайперистите и те да оставят влюбената двойка да мине през моста Връбаня без да бъдат обстрелвани. През нощта на 18 май двамата тръгват, но когато стигат средата на моста, са простреляни.
Бошко е убит на място. Адмира е тежко ранена, успява да стигне до тялото му, да го прегърне и умира в прегръдката му.
Международно внимание и отговорности
Инцидентът е документиран от чуждестранни репортери и бързо привлича международно внимание. Двете враждуващи страни си прехвърлят вината, а родителите на Адмира и Бошко научават за смъртта им с две дни закъснение. Обръщане към ЮНПРОФОР за съдействие при прибиране на телата е отказано с мотива, че бронираните превозни средства са уязвими от бронебойни снаряди.
Дни на бездействие и последващо погребение
Труповете на Адмира и Бошко остават на моста непогребани шест дни — до 24 май 1993 г. По време на този период родителите им от двете страни виждат тленните останки, но не могат да ги приберат. На шестата нощ сръбските сили заставят босненски военнопленници да издърпат телата към сръбската страна и да ги погребат в общ гроб на гробището в Лукавица.
Ексхумация и последно завръщане
През април 1996 г. тленните останки са ексхумирани и вече погребани отново в Сараево — пак заедно, като символ на трагичната им история и на разрушителните последици от войната върху човешките съдби.
Тази история остава едно от най-силните и болезнени напомняния за цената на конфликтите и за съдбите, които прекосяват етническите граници в търсене на нормален живот.
