Тръмп и кюрдите: обвинения за задържани оръжия — отражение на политическо разочарование?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро отправи сериозни обвинения, твърдейки, че кюрдски сили са задържали оръжие, което американската администрация е изпращала за демонстрантите в Иран. Няколко кюрдски лидери и експерти обаче отхвърлят тези твърдения като нереалистични и политически мотивирани.

Какви са претенциите на Тръмп?

През пролетта, в разгара на израелско-американските удари срещу обекти в Иран, Тръмп заяви, че би било „чудесно“ ако ирански кюрдски сили, базирани в Ирак, предприемат атаки срещу режима в Техеран. В последващи изказвания пред медиите той добави, че САЩ са се опитали да доставят „много оръжия“ на протестиращите в Иран чрез кюрдски посредници и че тези снабдявания са били „вземани“ от кюрдите.

Кюрдските групи отричат

Представители на различни кюрдски общности — в Ирак, Турция и Сирия — които са говорили с медиите при условие за анонимност, твърдо отричат да са получавали каквито и да е американски доставки на оръжие. Ирански кюрдски организации, сред които и въоръжената Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), също категорично отричат наличието на американско въоръжение сред техните сили.

Фариба Мохамади, заместник-генерален секретар на партията „Комала на ирански Кюрдистан“, нарече обвиненията „психологическа война“ и заяви, че такова въоръжение никога не е стигало до кюрдските политически формации. Адиб Ватандуст от централния комитет на „Комала“ подчерта, че организацията не е получила „нито един патрон“. Той описа предполагаемата операция като проект, обслужващ интересите на САЩ и Израел, а не тези на кюрдския народ.

Логистични и политически пречки за прехвърлянето на оръжие

Кюрдски лидери посочват, че самата идея за масови тайни доставки на оръжия е практически невъзможна. Мустафа Мулуди, заместник-генерален секретар на Демократическата партия на иранския Кюрдистан (KDPI), отбелязва, че силно охраняваните граници, присъствието на иранските сили за сигурност и новите споразумения за сигурност между Техеран и Багдад правят подобни трансгранични операции крайно рискови и почти невъзможни.

Разнообразието сред кюрдите — и рискът от обобщение

Експертите предупреждават, че реториката на Тръмп демонстрира непознаване на сложната структура на кюрдското общество. Кюрдите не са единна политическа или военна сила — населението от над 30 милиона души е разделено между Иран, Ирак, Турция и Сирия, където действа разнообразие от партии и въоръжени групи с различни идеологии и интереси.

Д-р Камран Матин, доцент по международни отношения в Университета на Съсекс, казва, че обвиняването на „кюрдите“ като цяло е опасно: то прикрива различията между регионалните кюрдски актьори и може да засили враждебното отношение към тях, включително реални рискове от атаки.

Политически мотиви зад обръщението — кой печели?

Според анализатори, цитирани от международни издания, подобни изказвания могат да служат като опит за прехвърляне на отговорността за неуспехи във външната политика. Камал Чомани, главен редактор на издание за Близкия изток, смята, че Тръмп е бил под влияние на израелския премиер и е действал според надеждата, че иранският режим ще се срути — очакване, което не се е реализирало.

Камран Матин допълва, че с обвиненията си Тръмп може да се опитва да обясни защо не е успял да осъществи обещаната помощ за протестиращите в Иран. Илюстративно е и това, че логистични проекти като доставката на сателитен интернет „Старлинк“ срещнаха значителни затруднения, което допълнително подкопава тезата за лесни тайни оръжейни трансфери.

Какво следва?

До момента няма публични доказателства, подкрепящи твърдението, че САЩ са успели да снабдят иранските протестиращи с оръжие чрез кюрдски посредници. Разследвания и допълнителни интервюта с кюрдски представители и международни експерти остават ключови за изясняване на въпроса. Междувременно обвиненията остават политически заредени и подчертават сложността и чувствителността на отношенията между САЩ, регионалните играчи и кюрдските общности.