Как Китай пренаписва правилата на промишлеността и защо Германия е изправена пред риск

Китай като сила в критичните суровини

През последните месеци данни от митниците сигнализират за остър дефицит при доставките на ключови материали: през април Китай е изпратил до Германия под килограм германий, докато обемите на галий, преминали през някои маршрути, са от порядъка на няколко килограма. Други държави са получили почти нищо. Анализаторите виждат в тези числа ясен пример за това как Пекин използва доминиращата си роля в доставките на суровини, необходими за модерните технологии.

Защо германият и галиумът са важни

Германият е критичен за оптичните комуникации — без него високоскоростният пренос на данни по оптични кабели е невъзможен. Металът участва и в оборудване за нощно виждане и в слънчеви клетки с висока ефективност, използвани в космическата техника. Галиумът пък е незаменим за 5G инфраструктурата и за високоефективни зарядни устройства; липсата му води до прегряване и неизправности в електрониката и баркод-скенерите в търговията.

Производството в Китай: примерът BASF

Химическият концерн BASF описа тенденцията със строителството на огромен завод в Джандзян, Южен Китай — инвестиция близо девет милиарда евро. Там се произвеждат компоненти за местната автомобилна индустрия и пластмасови изделия. Присъствието на такива съоръжения улеснява достъпа до евтини енергийни ресурси и намалява разходите на компаниите — но увеличава тяхната зависимост от китайската държава и регулации.

Вашингтон остро критикува тази зависимост: в един от официалните документи за националната сигурност на САЩ се посочва, че европейските химически играчи строят в Китай големи заводи и използват руски газ, който в техните собствени държави не е лесно достъпен.

От съвместни предприятия към конкурентно предимство

В началните етапи на пазарните реформи германските компании в Китай спечелиха достъп до огромния пазар и предаваха технологии чрез съвместни предприятия. Китайските партньори дълго наблюдаваха, учиха се и систематично изграждаха собствен капацитет. Днес все по-често ролите са обърнати: китайските фирми вече предлагат конкурентни продукти в сегменти, в които преди доминираха западни производители.

Примери като съвместните предприятия на BMW и Brilliance или практиките при Volkswagen показват как технологии и производствени процеси са били адаптирани и развивани локално.

Дългосрочно планиране и държавна целенасоченост

Китайските петилетни планове и индустриалната политика дават предвидимост: инвестиции в електромобили, изкуствен интелект, квантови изчисления, роботика и невроинтерфейси са приоритети, които целят намаляване на зависимостта от западни източници и увеличаване на контрола върху глобалните вериги на стойността.

„Шок 2.0“ и цената на самоуспокоението

Изследователи предупреждават за нова вълна на конкурентен натиск — т.нар. “китайски шок 2.0”. Докато първият удар от началото на века засегна основно САЩ, сега и Германия усеща ефекта: част от индустриалния ѝ капацитет вече е изместен или застрашен от китайското производство. Коментарите на експерти са ясни — продължаваща нерешителност и подценяване на процесите в Пекин могат да доведат до още по-големи загуби в ключови сектори.

Какво означава това за Германия

Най-важният извод е, че зависимостта не е само търговска — тя е технологична и стратегическа. За да намали риска, Германия ще трябва да диверсифицира доставките на суровини, да инвестира в собствена научноизследователска и производствена база и да преразгледа условията, при които трансферът на технологии се случва в чужбина. Иначе предизвикателствата, посочени в текущите китайски планове, може да се окажат дългосрочна заплаха за промишленото ѝ лидерство.

По материала: Томас Колман (преработено и адаптирано)