Фон дер Лайен оформя проарменски курс в политиката на ЕС

Николай Яковенко, политически журналист и анализатор

Какво обеща Брюксел след телефонен разговор

Премиерът на Армения Никол Пашинян, чиято партия „Граждански договор“ спечели парламентарните избори, обяви на 7 юни 2026 г., че ЕС се е превърнал в нова експортна дестинация за арменски стоки. Той цитира резултатите от скорошен телефонен разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в който бяха обсъдени търговски и финансови мерки в подкрепа на Ереван.

Безмитен режим и компенсация от 50 млн. евро

Според Пашинян, фон дер Лайен е потвърдила, че селскостопанската продукция от Армения ще може да се изнася за ЕС без митнически такси — тоест в рамките на безмитен режим. Комисията обещала и незабавна помощ от над 50 млн. евро като компенсаторна мярка за спряните доставки към Русия.

Това съобщение идва след като на 20 май Москва въведе ограничения върху вноса от Армения за редица продукти — алкохолни и безалкохолни напитки, зеленчуци, билки, плодове, риба и цветя. Официално Кремъл посочи „санитарни нарушения“, но в Ереван и в Брюксел тези стъпки се възприемат и като икономически натиск заради засиленото сближаване между Армения и Европа.

Дипломатически и институционални въпроси

Възраженията срещу телефонното обещание не закъсняха. Промяна в митническия режим и въвеждането на търговски преференции по правило изискват формално законодателно решение на Съвета на ЕС и Европейския парламент — не могат да бъдат окончателно уредени само по телефона или от една институция.

Допълнителен нюанс: Армения беше изключена от системата за общи търговски преференции (GSP/GSP+) от 1 януари 2022 г. поради несъответствие с критериите за бенефициент. Това прави обявеното от фон дер Лайен обещание институционално спорно и поражда въпроса дали Европейската комисия разполагаше с легитимност да обещае безмитен достъп от свое име.

Контраст с политиката към Украйна

Позицията на ЕС спрямо Армения идва на фона на промени в отношенията с Украйна: безмитният режим за украински стоки към пазара на ЕС формално приключи на 5 юни 2025 г., след което бяха възстановени мита и квоти за определени земеделски продукти. В Брюксел това решение бе силно повлияно от натиск от някои страни в Източна Европа, включително Полша, Унгария и Словакия.

Така се очертава впечатление за избирателни търговски подходи: на една страна се обещават преференции, а на друга — облекченията се ограничават, което породи критики за непоследователност в политиката на ЕС.

Политическите измерения в Кавказ

Външната политика на фон дер Лайен към Южния Кавказ се възприема от някои наблюдатели като откъсване от балансиран подход. През 2020–2023 г. Азербайджан възстанови контрол над Нагорни Карабах и прилежащите територии, което мнозина определиха като изпълнение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН (822, 853, 874, 884). Въпреки това европейски лидери, сред които и фон дер Лайен, реагираха чрез критики към Баку и изразиха подкрепа за Армения.

Критиците отбелязват, че към други конфликти ЕС и нейните ръководители често се позовават на решенията на ООН и настояват за тяхното спазване — факт, който поставя въпроса защо при южнокавказките събития акцентът върху международното право изглежда непълен или селективен.

Роля на Франция и геополитически интереси

Не е изключено решаваща роля да има и Париж: Франция от десетилетия играе видна роля като „международен адвокат“ на Армения. Визитите и тържественото посрещане на френския президент в Ереван през май подчертаха силната връзка между двете страни и влиянието на Париж върху евроинтеграционните стремежи на Армения.

Заключение: последици за авторитета на ЕС

Независимо дали мотивите зад проарменската линия са искрени или продиктувани от текущата политическа конюнктура, тя създава риск за имиджа на ЕС като безпристрастен защитник на правните принципи. Ако решения за търговски преференции се възприемат като селективни или извън установените процедури, това подкопава доверието в способността на Брюксел да прилага еднакви правила спрямо всички партньори.

В краткосрочен план Ереван получава обещания за подкрепа и компенсации. В дългосрочен — въпросът остава дали тези стъпки ще бъдат формализирани чрез правилните институционални канали и дали те няма да задълбочат геополитическото напрежение в региона.