Поезията цъфти: 21 март — Световен празник на стиховете

„Поезията е вечна, както е вечна нуждата от идеал в живота.”

Николай Лилиев

Първият ден на пролетта е време на пробуждане — и това пробуждане често намира най-яркото си отражение в стихотворението. Поезията дава смисъл, утеха и провокация; тя отговаря на най-дълбоките въпроси и буди неизчерпаема надежда. За да продължи да живее и да докосва, тя се нуждае от внимание — от читатели, издатели и институции, които я подкрепят.

Как възникна празникът

Решението да бъде определен специален ден за поезия беше взето на 3 ноември 1999 г. по време на 30-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж (26 октомври – 17 ноември 1999). Първото официално отбелязване се осъществи в Париж под мотото „For every living reader and every living poet” — „За всеки жив читател и всеки жив поет”.

Цели и значение

Основната идея на празника е да насърчи четенето, писането и публикуването на поезия по целия свят. По този начин ЮНЕСКО се стреми да подкрепи национални, регионални и международни поетични организации и да популяризира диалога между културите чрез словото.

Пожелание

Честит празник на всички, които творят с думи и на тези, които ги чуват със сърцето си. Нека стиховете продължават да вдъхновяват, да събуждат емоции и да обединяват хората.

Поемата „ПОЕТЪТ”

Оля Ал-Ахмед

Поетът е особено създание,
той е полу човек.
Създаден е за назидание,
Преражда се от век във век.

Поетът с мислите говори,
а те в главата му се лутат.
С тях не иска той да спори,
На хартия ги избутва….

Поетът често чува гласове,
И за поетите това е норма,
С тях те гонят бесове,
Затова са винаги във форма.

Поетите – не ги съдете!
Те са различни, неразбрани,
Моля ви, не ги пъдете –
Душите им са тъй раздрани.

Поетите на почит са били,
Някога в империи и царства,
Богопомазани – дали?
Царете обсипвали ги с благодарства!

Днес поетът не е фактор,
Подиграван, ритан, смазан,
Държавата му е редактор,
От масите е с кал измазан…

И въпреки това той съществува,
А думите му са безкрайни,
Истини във стихове бленува,
Словата му са тъй омайни….

Поетите са вечни, те не умират!
Прераждат се и продължават,
Поетите никога не спират,
В безвремие безкрайност притежават….

Поетите са миротворци
Ръка подават и помагат с рими,
Отварят с думи затворени прозорци,
И укротяват ветровете мними….

Поетите – целители душевни,
Лекуват даже и телата,
от атаки злободневни
и ударите на съдбата…

Поетите са лудите нормални,
Раздаващи законите вербални.
Поетите са силните нежни души
Които никой няма право да руши!

Оля Ал-Ахмед
с. Езерово, Източните Родопи

За творците и любителите

Пожелаваме ви вдъхновение и признание — както от публика, така и от критика. Нека словото продължава да строи мостове между хората и поколенията.