Европа на кръстопът: часът на дипломатическата реформа

Какво стои зад увеличаващата се остра критика

Повтарящите се провали в общата външна политика на блока — от затрудненията при финансирането на Украйна до разединената реакция спрямо конфликта в Близкия изток и блокирането на санкции — накараха дипломати, законодатели и експерти да призоват за сериозно преосмисляне на начина, по който ЕС действа на международната сцена.

Симптоми на системна парализа

Неспособността да се пробие политическото единство се вижда в конкретни случаи: забавянето на 90-милиардния кредит за Киев, блокираните санкции срещу радикални заселници в Западния бряг и трудностите с мерки срещу Русия. При растящи геополитически терзания — от войната в Украйна до ескалацията в Близкия изток — дипломатите предупреждават, че ЕС рискува да остане извън ключовите решения, които се взимат все по-бързо.

Вето или действие: битката за правилата

Все по-широка група държави, водена от Германия и Швеция, настоява за сериозно ограничаване или пълно премахване на националните вета, които позволяват на една столица да блокира решения на целия блок. Германският министър на външните работи Йохан Вадефул призова: „Трябва да премахнем принципа на единодушието в ЕС по отношение на външната политика и политиката на сигурност до края на настоящия законодателен мандат, за да станем по-способни да действаме на международната сцена.“

Политическите рискове и вътрешните смущения

Натискът за промяна е засилен от унгарското блокиране на решения, включително за заем за Киев, непосредствено преди изборите на 12 април. Този епизод усили опасенията, че външната политика може да бъде заложник на вътрешни политически борби. Дипломати отбелязват, че дори смяната на едно правителство няма да реши проблема, ако самият принцип на единодушие остане в сила.

Разделения между столиците

На противоположния полюс стоят Франция, Белгия и някои по-малки държави, които твърдо защитават правото на вето като гарант за националните им интереси. „Започване на дебати за правилата за единодушие в Европа в момента би било най-краткият път към възникване на реални проблеми“, заяви белгийският премиер Барт Де Вевер.

Кога системата се задушава

Много служители отбелязват, че истинската слабост не е в лицата или в битките за влияние между институциите, а в самия механизъм на вземане на решения. Примерът с предложението за санкции срещу екстремистки заселници в Западния бряг — подкрепено от 26 от 27 държави, но блокирано от един глас — илюстрира колко изпразнена от сила може да бъде общата външна политика.

Дискусии за институционни промени

Нараства и дебатът за структурни промени: от предложения на Европейската народна партия за замяна на върховния представител с „министър на външните работи на ЕС“ с ранг на заместник-председател на Комисията, до идеята за създаване на Европейски съвет за сигурност, включващ и партньори извън ЕС. Старши изследовател от Фондация „Карнеги“ призовава за преместване на службата за външна дейност в рамките на Комисията и за механизми за по-бързо реагиране на новите заплахи като дронове и ракети.

Структури срещу политическа воля

Някои експерти смятат, че въпросът не е толкова институционален, колкото политически: липсата на желание да се поемат трудни решения парализира системата. Както посочва един високопоставен депутат, могат да се създадат хиляда институции, но ако принципът на единодушие остане, системата ще продължи да се задъхва.

Пътища напред

• Ограничаване на националното вето в сферата на външната политика и сигурността;
• Ясно разпределение на ролите между Комисията, Съвета и външната служба;
• Създаване на бързи механизми за реакция на неочаквани геополитически кризи;
• Широка политическа консултация на високо равнище, която да обсъди решения без промяна на договорите.

Дебатът е в разгара си — въпросът е дали Европа ще намери смелостта да адаптира правилата си пред лицето на един по-бързо променящ се свят.