12 юни 1940 г.: Падението на 51-ва Хайлендска дивизия край Сен Валери
Драмата на брега: малко известна катастрофа след Дюнкерк
На 12 юни 1940 г. в крайбрежното френско градче Сен Валери ан Ко се случва една от най-трагичните и слабо популяризирани страници от началото на Втората световна война — около 10 000–13 000 съюзнически войници попадат в плен под командването на генерал-майор Ервин Ромел.
Разделението след пробива
Случаят е само седмица след голямата евакуация при Дюнкерк. 51-ва Хайлендска дивизия — елитна шотландска част под командването на генерал-майор Виктор Форчън — по време на германското настъпление се отделя от основните Британски експедиционни сили (BEF) и е поставена под френско командване, за да укрепи отбраната по долината на Сома. В сектора също действат части от Френския 9-и армейски корпус, 2-ра кавалерийска дивизия и колониални подразделения.
Блиц маньовърът на „Призрачната дивизия”
Командир на настъплението е Ервин Ромел, който води прочутата 7-а танкова дивизия — наричана от противниците “Призрачната дивизия” заради бързото и непредвидимо придвижване. Ромел извършва бърз обход през Нормандия, отрязва пътя на отстъпление на съюзниците и ги притиска до стръмните скали над Ламанша в района на Сен Валери. Германската артилерия заема позиции по височините и започва усилен обстрел на пристанището и плажовете.
Провалена евакуация и тежки решения
В гъстата мъгла на 11 и 12 юни кораби от Кралския флот не успяват да се доближат до брега. Комбинацията от интензивния огън от скалите, бързото падане на самото пристанище и липсата на подходящи условия за рейдове правят морската евакуация невъзможна. Изтощените от десетдневни битки войници са без боеприпаси и напълно обкръжени. На сутринта на 12 юни френските командващи в сектора решават да сложат край на съпротивата. Генерал-майор Виктор Форчън взема болезненото решение да предаде дивизията — избор, който тежи дълго в паметта на Шотландия.
Последици за пленниците и историческата памет
Заловените войници са изведени на солиден, изтощителен пехотен марш през Франция и Германия и по-късно изпратени в лагерите за военнопленници в Източна Европа, където прекарват почти пет години до края на войната през 1945 г. В Шотландия и сред някои британски кръгове това поражение остава дълбока рана; появяват се обвинения, че Уинстън Чърчил нарочно е изложил Хайлендската дивизия, за да покаже подкрепа към Франция и да окуражи френското правителство да остане във войната.
Символичен обрат през 1944 г.
През юни 1944 г. 51-ва Хайлендска дивизия е възстановена с нови попълнения. Частите участват в десанта в Нормандия и по-късно парадират в Сен Валери ан Ко — този път не като пленници, а като освободители, давайки символичен край на трагедията от 1940 г.
Събитията край Сен Валери ан Ко напомнят, че дори след големите спасения, като този в Дюнкерк, войната продължава да носи неочаквани обрати и лични трагедии за хиляди войници.
