Петър Ганев: Защо поскъпването на горивата не води автоматично до равен скок при храните

Анализ на икономическите рискове и ефектите върху домакинствата

Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика коментира в студиото на предаването “Лице в лице” как военният конфликт в Близкия изток се отразява върху глобалната и българската икономика. Той посочи, че несигурността и ръстът на цените на суровините, особено на горивата, увеличават риска от забавяне на икономическия растеж и от влизане в рецесия.

Краткосрочни и дългосрочни ефекти

Ганев отбеляза, че растежът в САЩ вече е относително слаб – около 2% годишно, докато българската икономика показва около 3% растеж. Според него въздействието върху пазарите е преки и при значително поскъпване на петрола (напр. до 160–170 долара) има модели, които показват преминаване в рецесия. Тези оценки са спекулативни, но съществуват иконометрични изчисления в тази посока.

Геополитически измерения

Икономистът допълни, че една от стратегическите цели при конфликти от такъв род може да бъде контролът върху морски проток или ключови трасета за доставка на петрол — фактор, който влияе и върху бързоразвиващи се икономики като китайската.

Инфлация, растеж и политическа отговорност

Ефектите върху инфлацията и икономическия растеж се проявяват предимно при продължителен период на високи цени. Основният въпрос остава колко ще продължи това повишение и доколко политическите решения могат да влияят на процеса. Ганев посочи, че дори управленски ходове на ключови лидери може да не са достатъчни, ако факторите вече са глобално обвързани.

Конкретни последици за България

Според Ганев в страната ефектът е отчасти психологически: страхът от бъдещо покачване на цените и увеличаване на разходите за бизнеса доминира над текущото състояние. Това води до предпазливо поведение от страна на компаниите и потребителите, което само по себе си може да потисне растежа.

Какво може да направи държавата

Ганев смята, че държавните мерки могат да облекчат натиска върху цените и бизнеса, особено в краткосрочен план. Той предлага да се разгледат временни облекчения при регулаторни и административни такси, които увеличават себестойността на стоките и услугите.

• Временно облекчаване или отлагане на Тол системата за определени сектори;
• Преосмисляне на такси, свързани с дигитални ваучери за храна;
• Премахване на ненужни административни пречки, които увеличават разходите за бизнеса.

Въздействие върху джоба на потребителя

Най-силно поскъпването на горивата се усеща в транспорта, където горивото заема най-голям относителен дял от разходите. При храните ефектът е по-умерен, защото цената преминава през множество етапи от производството до потребителя — земеделие, преработка, транспорт, търговия. Поради тази сложна верига 20% скок в цената на горивото не означава автоматично 20% увеличение в цените на храните.

Ключовият извод на Ганев е, че интензитетът на въздействието зависи от продължителността на шоковете и от политиките, които се предприемат за смекчаване на ударите върху бизнеса и потребителите.