ДНК доказателства: опитомяването на кучетата е започнало преди около 16 000 години

Нови ДНК данни променят времевата линия

Скорошни геномни изследвания показват, че връзката между хора и кучета е много по-древна, отколкото се смяташе досега. Анализите доказват присъствие на домашни кучета в Европа преди приблизително 15 800 години — с около 5 000 години по-рано от предишните оценки.

Откриването на най-стария доказан геном

Екип, ръководен от Уилям Марш в Природонаучния музей в Лондон, заедно с още 21 изследователски института, извлече ДНК от част от череп, намерен в Пънарбашъ (Централен Анадол, днешна Турция). Генетичният материал принадлежи на животно, живяло преди около 15 800 години и според изследователите това е било малко, вероятно женско кученце — с външност, близка до тази на малък вълк, обяснява Лоран Франц от Университета “Лудвиг-Максимилиан” в Мюнхен.

Какво казват широките генетични проучвания

В отделно проучване Андерс Бергстрьом и екипът му сравниха геномите от 216 образеца, от които поне 181 произхождат от преднеолитни обекти в Европа (включително Швейцария, Белгия, Германия, Армения, Турция, Швеция, Нидерландия, Дания и Шотландия). Резултатите сочат, че кучета са били разпространени в Западна Европа и части на Азия преди около 14 200 години, в епохата на ловците‑събирачи, когато хората са водили мобилен начин на живот.

Генетична стабилност и взаимодействия

Учените установяват, че генетичният състав на кучетата във Великобритания, Германия, Италия, Швейцария и Турция между 15 800 и 14 200 години е бил близък, което подсказва за широко разпространение и контакт между различни групи. Въпреки по-късните миграции на хора с възхода на земеделието от Югозападна Азия, кучешките геноми в Европа остават относително устойчиви — явление, различно от посоката, наблюдавана при кучетата в Азия и в Америките, където техните ДНК по-тясно следват човешките миграционни модели.

Ролята на кучетата в праисторическите общности

Отговорите за точната роля, която са изпълнявали тези ранни кучета, все още са предмет на дебат: вероятно са помагали при лов, са служили като сигнал за опасност и са имали силна социална връзка с хората — особено с децата. В Пънарбашъ археологическите находки сочат, че кученца са били погребвани в близост до човешки гробове, което подсказва за значима емоционална връзка между видове.

Оставащи въпроси

Въпреки напредъка, все още има генетична пропаст между древните кучета и съвременните вълци и липсващото “звено” не е напълно идентифицирано, отбелязва Понтус Скоглунд от Института “Франсис Крик”. Търсенето на ранните етапи от опитомяването продължава, но ясно е, че хората и кучетата споделят хилядолетна история, която оформя и двете видове до днес.