Шансовете за коалиция между Радев и ПП‑ДБ след изборите на 19 април

Автор: Даниел Смилов

Кратка равносметка преди вота

След публичните изявления на Румен Радев и на ПП‑ДБ, че няма да влизат в коалиция с ГЕРБ и ДПС, най-реалистичният сценарий след вота на 19 април изглежда като обединение между "Прогресивна България" и ПП‑ДБ. Разбира се, крайният резултат зависи от конкретните изборни числа: все още не можем да изключим управление на малцинството, подкрепено от други формации, нито пък хипотезата за еднопартийно мнозинство. По текущите тенденции и социологически проучвания обаче подобни варианти са по-малко вероятни.

Защо такава коалиция е реалистична

На първо място, има практическо поле, в което двете страни биха могли да действат бързо и ефективно — битката с корупцията. Опитът на служебния кабинет на Андрей Гюров показа, че значими антикорупционни мерки могат да бъдат приложени дори без 160 гласа в Народното събрание и без дълбоки законодателни промени. Примери за това са разкритите средства, насочвани към купуване на гласове, както и инициативите на министерствата, които спечелиха обществена подкрепа.

Като резултат, възможността да се изгради правителство с ясна антикорупционна програма и стремеж да се промени моделът „Борисов‑Пеевски“ изглежда реална и привлекателна за части от обществото и политическите сили, които желаят радикална промяна.

Персоналното недоверие — не маловажен фактор

Въпреки общите цели обаче, има сериозни препятствия. На първо място — персоналното недоверие между Радев и сегменти от ПП‑ДБ. Историята им заедно не е без разочарования; някои лидери и избиратели пазят резерви. Това недоверие е както между самите ръководители, така и сред електоратите, където част от привържениците на Радев имат по‑просъюзнически или дори проруски нагласи. Подобни разделения могат да породят вътрешни конфликти и да затруднят стабилното управление.

Политическият живот обаче не изисква лична симпатия — лидерите често правят компромиси заради общи стратегически цели. Това е постижимо, но изисква воля и прагматизъм.

Геополитиката — основната пречка

Ключовото препятствие не е лично, а идейно и геополитическо. И двете формации формално декларират ориентация към Запада и подкрепа за ЕС и НАТО, но тези абстрактни съвпадения могат да криjат дълбоки разминавания в практическата политика.

Енергетиката

Енергийната политика е най‑видимият спорен въпрос. Радев често говори за достъп до „най‑евтините“ нефт и газ, което някои тълкуват като възможност за връщане към руски доставчици или дългосрочни договори, които да намалят цените в късосрочен план. Това обаче крие риск от дипломатическа изолация и спиране на подкрепата от европейските партньори, ако означава заобикаляне на санкции и зависимост, подобна на унгарския модел. Ако позицията на Радев е прагматична и не води до системна промяна в евроатлантическата ориентация, конфликт може да се избегне; ако е отворена за компромиси, разминаването ще е дълбоко.

Помощта за Украйна

Вторият голям въпрос е позицията по подкрепата за Украйна. Ако държавническата линия бъде близка до сегашната политика на ЕС и НАТО, коалицията остава възможна. Но ако Радев се отдалечи от тази линия и започне да блокира помощ или санкции — аналогично на поведението на някои членове на ЕС, това би направило съвместно правителство практически невъзможно за ПП‑ДБ, които декларират проевропейска и проукраинска позиция.

Значението на европейската идентификация на ПБ

Една друга важна подсказка ще дойде от това към кое европейско семейство ще се причисли „Прогресивна България“. Дали ще търси място сред консерваторите, радикалните националисти или социалдемократите — този избор ще говори много за външната и геополитическата й ориентация. ПП‑ДБ вече заявяват стремеж към по‑силна интеграция, обща отбрана и хармонизация на пазарите — виждане, което изисква солидна евроатлантическа ангажираност.

Ако „ПБ“ заеме курс, който напомня на държави, блокиращи интеграцията или помощта за Украйна, перспективата за съвместно управление ще изчезне. Ако пък ценностният им хоризонт е ясно европейски и проинтеграционен, тактическите различия могат да бъдат преодолени чрез компромиси.

Заключение

Кратко: коалиция между Радев и ПП‑ДБ е възможна и има разписани практически области за общо действие — най‑вече в антикорупционната политика. Но за да стане трайна и легитимна, тя трябва да преодолее както лични недоверия, така и най‑вече геополитически разминавания, свързани с енергетиката и политиката към Украйна. На практика изборите ще покажат доколко тези разлики могат да бъдат смекчени, или пък ще насочат страната към други коалиционни конфигурации.

Текстът изразява лично мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Българската редакция или на ДВ като цяло.