Кулинарен двубой: Гръцка кандидатура вкара шкембето в центъра на дебата с Турция
Кратък преглед
Класическа червена супа от вътрешности се оказа повод за нов културен спор между съседите от юг. Собственик на ресторант в Солун предприе официални стъпки за вписване на традицията в международен регистър, което предизвика силна реакция в Турция и разгорещен обществен дебат за произхода на ястието.
Кой и какво подаде за регистрация
Инициативата е водена от Димитрис Царухас, ресторатор от Солун, който подготвя документите за кандидатура пред ЮНЕСКО с намерение да бъде призната супата “пацас” като нематериално културно наследство. Проектът е работен заедно с местни културни организации и изследователи, сред които е и авторката Лена Офлидис, занимавала се с историческото развитие на рецептата.
Аргументите в подкрепа
В подготвената аргументация се посочва, че “пацас” притежава дълбоки корени в гръцката гастрономия. Авторите правят връзки с антични текстове, в това число и с мотиви, съдържащи се в Одисея, които описват приготвяне на вътрешности. Освен културната стойност, докладът отбелязва и възприеманите здравословни качества на супата — включително широкото ѝ използване като средство за съживяване след тежка вечер и консумация на алкохол.
Реакцията от Турция
В Турция традицията е известна като ишкембе чорбасъ (işkembe çorbası) и бързо беше заявено, че тя е част от турската национална кухня. Ресторантьори и медии определиха гръцката кандидатура като опит за културно присвояване. В подкрепа на своята позиция турската страна цитира исторически свидетелства, сред които описания на шкембе чорби в Истанбул от XVII век, от трудовете на Евлия Челеби.
Контекст и по-широка картина
Това противопоставяне не е уникално: през последните години държави в региона са водили спорове за произхода на храни като хумус и баклава, а в Балканите често има разногласия около рецепти като сарми и баница. ЮНЕСКО обикновено изисква доказателства за предаване на традицията между поколенията и ясно описание на културния ѝ контекст. В много случаи организацията насърчава и съвместни кандидатури между държави, които споделят историческо наследство — опция, която би могла да намали напрежението и в този случай.
Какво може да последва
Инициаторът на гръцката кандидатура твърди, че целта е популяризиране на традицията, а не противопоставяне. Анализатори предупреждават, че кулинарните спорове често надхвърлят гастрономията и се превръщат в символични битки за културна идентичност, особено в райони с преплетена история като Балканите и бившите територии на Османската империя. Едно възможно решение би било съвместна номинация, която да признае общите корени и регионалните вариации на рецептата.
