Алекс Грозданов: Как се става професионалист в световния волейбол

Кратко представяне

Капитанът на българския тим, който остана вицешампион на света, и класиран сред водещите волейболисти в света Алекс Грозданов сподели важни моменти от пътя си в подкастов разговор с Михал Винярчик. Централният блокировач, обявен за най-добър в блокадите на световното първенство във Филипините 2025, навърши 28 години на 28 март и разказа за професионалния си растеж и ключовите срещи в кариерата си.

Волейболът в България

Грозданов не оставя съмнение: футболът остава номер едно в страната, но волейболът стабилно заема втората позиция. По думите му интересът към играта в България нараства през последните няколко години, до голяма степен благодарение на успехите на националния отбор.

Формулата на българската школа

В клуба, в който растеше — Левски, акцентът бил върху базовите умения: посрещане, качествен контакт при разпределение и едва след това атака, бягане и блок. Този поетапен подход, според Грозданов, е дал стабилна основа. Той отчита и промяна в работата между федерацията и клубовете при юношите през последните две години и изразява надежда България да развие специализирани спортни училища по полски модел.

От юноша към мъже — същината на професионализма

Алекс признава, че не е бил звездата на юношеските турнири с лавици от индивидуални награди — той бързо премина в мъжкия волейбол. Още на 17 години дебютира в Добруджа 07 (Добрич), с който спечели шампионска титла в България, а скоро след това стана част и от мъжкия национален отбор. Този ранeн скок го научил, че при мъжкия волейбол шансът да поправиш грешка е минимален и изисква ежедневна дисциплина — хранене, сън, отношение към всяка тренировка. За Грозданов това ежедневие е разликата между потенциал и реализиран професионалист.

Първата голяма стъпка: Италия на 19

На 19 години той замина за Верона. Историята му с Италия е и за смелост, и за самостоятелност: шофьорска книжка в последния момент, първи дни далеч от родителите и дори ключовете от кола, дадени от клуба само два часа след кацането. Преминаването към силна лига го оформи не само като състезател, но и като самостоятелен човек, който се научи да се грижи за дома си и ежедневието си.

Никола Гърбич — треньор и ментор

Една от най-силните емоционални точки в началото на чуждестранната кариера за Грозданов е срещата с Никола Гърбич. Първоначално не бил убеден в ролята си като резервен център, но присъствието на сръбския специалист променило изцяло възприятието му. Според Алекс, Гърбич му дал много от гледна точка на тактика, професионално мислене и отношение — дори го описва като „като голям брат“.

Италия: ритъм, скорост и съзряване

Сезонът в Серия А откри пред него нови измерения — скорост и мощ в сервиса, по-фина тактическа култура и умението да чете противника. Той си спомня как още в един от първите си мачове за Верона записал 8 блокади — знак, че може да се бори на това ниво и че мястото му не е случайност.

Клубовият път: Верона, Маасейк, Равена, Монца

Първите две години във Верона му дали време да доизглади техниката си. Кратката спирка в Белгия с Грийнярд (Маасейк) се оказала важен преход — там възстановил игровия ритъм и спечелил титла. Равена му донесла увереност, а в Монца той срещнал повече конкуренция и изпитания, които го научили да се справя психически, когато игровото време не е гарантирано. Този поредица от етапи го формира като играч, натрупан постепенно и системно.

Работа с Радостин Стойчев

През 2023 г. Алекс се завърна във Верона при старши треньора Радостин Стойчев. Моделът на Стойчев е по-строг, емоционален и изискващ, което донесло напрежение, но и много поуки. Грозданов оценява Стойчев високо за тактическата и техническата му компетентност и признава, че общуването на български улеснявало процеса.

За Матей Казийски и националния отбор

Грозданов разбира причините за дългата пауза на Матей Казийски в националния отбор: според него Казийски е търсил промени в средата около тима и федерацията, а ескалацията на конфликта затруднила нещата и от двете страни. Алекс допуска, че отказът да играе за националния отбор може да е удължил кариерата на Казийски — календарът е безмилостен и топиграчите често имат много кратки паузи между клубния и националния сезон.

Заключение

Разказът на Алекс Грозданов е история за упоритост, адаптация и внимание към детайла. От българската школа до срещите с големи треньори и тежки първенства — всеки етап от пътя му е дал конкретни уроци, които го превърнаха в професионалист на световно ниво.