Изборният завой на Армения: между Брюксел и Москва

В неделя арменците не гласуват само за нов парламент — залогът е посоката, в която ще се развива страната: ускорена интеграция с Европейския съюз или връщане към руската орбита.

Какво показват проучванията

Според изследване на американския Международен републикански институт (IRI) партията на премиера Никол Пашинян, “Граждански договор”, води с около 32% подкрепа сред заявилите своя избор. Проруските формации са раздробени: 7% биха гласували за “Силна Армения” на милиардера Самвел Карапетян, 4% за блока “Армения” на бившия президент Роберт Кочарян и 2% за “Просперираща Армения” на Гагик Царукян.

Аналитиците обаче предупреждават, че данните могат да са подвеждащи — само 16% от анкетираните са посочили конкретна партия, въпреки че 92% заявяват намерение да участват в изборите. Въпреки това повечето проучвания дават преднина на управляващите в диапазона 26–34%.

Външнополитическия избор

В центъра на кампанията е външната политика. Правителството в Ереван умишлено отдалечи държавата от Москва и от формално-военните структури, които тя доминира, за да насочи курса към Брюксел.

През май 2025 парламентарното мнозинство прие закон, който отваря процедура за присъединяване към Европейския съюз, а Пашинян се ангажира с обещание за безвизово пътуване до Европа в рамките на две години.

Коментарите на премиера по време на срещата на Европейската политическа общност в Ереван — че Армения “не е съюзник” на Русия по въпроса за войната в Украйна — предизвикаха рязка реакция от страна на Москва. Президентът Владимир Путин запрети и намекна за търговски и трудови ограничения, а предложи и референдум за избор между ЕС и Евразийския икономически съюз.

Пресилени икономически и политически натиски

Русия остава най-големият пазар за арменски земеделски продукти и използва икономическите си лостове преди изборите: Москва въведе ограничения върху вноса и заговори за преразглеждане на енергийните договори. В официални изказвания бе посочена и възможността от по-широка „криза“ по подобие на тази в Украйна.

Нарастващото напрежение се отрази и в сигурностните скандали: разследване на The Insider свързва руски шпионски мрежи с местни фигури и твърди, че Самвел Карапетян е отбелязал службата на ФСБ като работодател при подаване на документ за паспорт през 1999 г. Карапетян в момента е под домашен арест, обвинен в подбуждане към насилие в спор с Арменската апостолическа църква.

Друг удар срещу проруските среди бе арестът на Андраник Теванян от “Просперираща Армения” по обвинения в измяна и шпионаж, което опозицията определи като политическо преследване.

Нерешеният проблем — Азербайджан

Отношенията с Баку остават ключов фактор. Пашинян търси да разшири съюзите си и отвъд Европа — напоследък Ереван подписа харта за стратегическо партньорство със САЩ, а през август 2025 г. със съдействието на администрацията на Доналд Тръмп бе постигнато споразумение между Армения и Азербайджан.

Пашинян ясно заявява, че диверсифицирането на външната политика е стратегическо решение, докато проруските сили настояват, че Москва гарантира сигурността в преговорите с Баку. Кризата в отношенията с Русия ескалира още в края на 2022 г. по време на сблъсъците в Нагорни Карабах, а хиляди арменци напуснаха региона през 2023 г., което остава болезнена тема в политическия дебат.

Изследване на IRI показва също, че 61% от арменците смятат, че държавата върви в правилна посока — индикатор за относително обществено одобрение към промяната на курса, въпреки рисковете и натиска от вън.

Какво следва

Изходът от изборите ще определи не само кои ще са законодателите в Ереван, но и дали страната ще продължи ускорено да търси интеграция с Запада или ще върне част от влиянието си към Русия, която разполага с икономически и геополитически инструменти за натиск. В краткосрочен план рисковете остават високи — от търговски санкции до ескалация на регионалното напрежение — но и възможностите за нов вид партньорства са реални.

Автор: Аршалуйс Мгдесян