Проф. Спас Ташев: ЕС не познава македонския въпрос — България трябва по-активна позиция

Коментар на проф. Спас Ташев

Публични изказвания на белгийския външен министър при посещението му в Република Северна Македония предизвикаха тревога у нас. Той посочи, че „Двустранните въпроси не следва да възпрепятстват процеса на разширяване на Европейския съюз.“ След подписването на т.нар. Френско предложение интеграцията на РСМ в ЕС се разглежда като въпрос между Скопие и европейските институции, базиран на изпълнението на определени критерии.

Незнание, а не провокация

Проф. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН, който е и председател на Сдружението на потомци на бежанци и преселници от територията на РСМ и приятели, коментира, че подобни изказвания са по-скоро резултат от незнание, а не целенасочена политическа провокация.

„Аз си го обяснявам по-скоро като незнание, но незнанието се дължи на няколко фактора. Първо – не са длъжни белгийските или други представители на дипломацията от Западна Европа да познават в детайли македонския въпрос. Второ – пасивната българска политика през последните години.“

Ташев подчертава, че липсата на проактивност от българска страна оставя празноти в европейския консенсус. По думите му подобни послания не са изключение — през последната година президентът на Хърватия и официални лица от Черна гора са отправяли близки по дух изявления. По-рано македонската дипломация успя да пробие и в Германия, където част от Bundestag започна да признава македонска идентичност — нещо, което според него не е международно признато.

Протест и разяснения

Затова Сдружението на потомци на бежанци и преселници от територията на РСМ публикува протестна декларация, целяща да изясни същността на проблема и да привлече внимание към човешките измерения на спора.

„Европейският съюз има като свой приоритет разширяването към Западните Балкани. Когато България беше председател на ЕС, и ние лансирахме това. Но ръководителите на западноевропейската дипломация често не навлизат в подробности – а с новия състав на Европейския парламент много евродепутати вече не познават тези детайли, което изисква постоянна работа по темата,“ предупреди проф. Ташев.

Права на човека и исторически корени

Според него става дума не за двустранен политически спор, а за защита на човешки права. Проблемите започват още от края на 1944 г., а по време на комунистическото управление София дълго време мълчи за нарушенията на правата на хора с българска идентичност. Едва през последните години въпросът започва да се поставя по-ясно и систематично.

Заключението на проф. Ташев е ясен призив към по-активна и последователна българска политика в европейските институции — за да не се оставят важни исторически и човешки аспекти без представяне и защита на ниво ЕС.