Месец до вота: как изборната кампания може да пренареди политическата карта
Остава един месец до изборния ден. Предстои динамична кампания, която може да промени баланса между партиите и да оформи нова парламентарна конфигурация.
Къде стоят водещите играчи
Първите социологически вълни показаха, че новосформираната коалиция около Румен Радев стартира с големи очаквания — към 33–35% подкрепа. Последва обаче лек спад и днес тя се движи около 30%, което оставя поле за възстановяване на традиционните партии и дава шанс на по-малките формации да пробват да влязат в парламента. На карта са варианти както за относително консолидиран парламент с 4–5 партии, така и за повторна фрагментация.
„Прогресивна България“
Стратегията на Радев да пази дистанция от ежедневната политическа словесност първоначално донесе дивиденти, но постепенно охлади двигателите на ентусиазма. Партията остава лидер в прогнозите и има потенциал да увеличи подкрепата си по време на кампанията, но вече се наблюдава известен отлив.
Програмното представяне напомни по някои линии за ПП от 2021 г.: акцент върху борба с олигархията и реформа в съдебната система. Това облекчава потенциални коалиционни връзки с ПП‑ДБ и намалява страховете от откровено проруска ориентация или „орбановски“ модел. В същото време акцентът върху антикорупцията прави съвместно управление с ГЕРБ трудносъвместимо, а публичното непосочване на определени политически фигури (като Пеевски или Борисов) отслабва реторическата острота по темата корупция.
Рискове за коалицията са два основни фактора: първо — част от електората ѝ е по‑съкрушително ориентиран към Русия и евроскептицизъм и може да мигрира към „Възраждане“ или да не гласува, ако кампанията изглежда твърде проевропейска. Второ — ако проруските говорители в коалицията активизират реторика срещу ЕС и ПП‑ДБ, това може да компенсира загубите на други групи гласоподаватели, но и да усложни изграждането на единна програма.
ГЕРБ
Влизането на Радев в политиката отне от подкрепата на ГЕРБ — по оценки това беше спад от 6–8 процентни пункта. Част от тези гласове обаче се връщат и днес ГЕРБ се движи около 20% в повечето анкети. Едно изследване сведе разликата между ПБ и ГЕРБ до 3%, но по‑реалистична изглежда дистанция около 9–10 пункта.
Борисов публично се опитва да дистанцира формацията си от фигурите, свързвани с олигархията, позиционирайки се като възможен коалиционен партньор. Историята и общественото възприятие обаче показват, че разделяне от дългогодишните съюзи е трудно и несигурно.
Допълнителен плюс за ГЕРБ е, че служебното правителство под ръководството на Андрей Гюров охлади протестните настроения, а ключови лостове в държавната машина остават достъпни за влияние извън изпълнителната власт. Това затруднява пълното отчитане на управленските пропуски от миналото в очите на избирателите.
ПП‑ДБ
Коалицията ПП‑ДБ загуби част от импулса, натрупан по време на протестите: от пикови 17–18% към настоящи 12–15%. Двете основни възможности пред нея са:
- Да остане предпочитан партньор в преговорите за коалиция, тъй като антикорупционният ѝ профил я прави естествен съюзник на новата коалиция около Радев.
- Да носи както позитивите, така и негативите, свързани със служебното управление — което може да подкрепи или да ограничи нейния резултат.
Скандалът „Петрохан“ и опитите институциите да използват разследвания за политическо очерняне се отразяват негативно, но също така засилват общественото недоверие към самите институции — тема, която ПП‑ДБ използва в своята аргументация.
ДПС
Резултатът на ДПС ще зависи в голяма степен от волята на централното ръководство да убеди регионалните структури в способността си да влияе върху разпределението на ресурси и държавните институции след изборите. Мерките срещу купуването и манипулирането на гласове също могат да окажат въздействие върху техния резултат.
„Възраждане“
Партията на Костадин Костадинов загуби значителна част от своя вот след появата на Радев на политическата сцена — близо половината от подкрепата ѝ се изтегли. Въпреки това партията съхранява потенциал да възвърне част от този електорат, ако нововъзникналата коалиция бъде възприета като твърде мека или твърдо проевропейска.
Ролята на избирателната активност
Много малки формации разчитат на ниска избирателна активност. Ако гласувалият контингент надхвърли 3 милиона души, шансовете за влизане в парламента на тези актьори значително намаляват. Обратно, ако коалицията около Радев успее да мобилизира повече избиратели, това ще постави под натиск и БСП, и други по‑малки партии.
Изводи
Предстои една напрегната и вероятно решаваща кампания. Малко са гаранциите за това как точно ще се оформи парламентът — дали ще видим по‑малко, но по‑стабилни политически формации, или отново ще преживеем раздробяване на гласовете. Във всеки случай изборите ще пренаредят картата на политическите сили в страната.
Авторско становище: текстът отразява мнението на автора и не задължително позицията на редакцията.