Григорова: Бюджетните промени разкриват проблем с капацитета за контрол

Кратък преглед на предложенията за Бюджет 2026

Финансовото министерство предложи набор от мерки в рамките на Бюджет 2026: данъците остават без промяна; от 1 юли 2026 г. всички пенсии се увеличават с 7,8% по действащия законов механизъм; запазват се социалните плащания за най-уязвимите групи. Предлага се да се премахне автоматичното увеличение на възнагражденията за премиера, министрите, заместник-министри и за лица на изборни длъжности в регулаторни органи, съдебната система, силовите структури и висшите училища. Народните представители са призовани да спрат да обвързват възнагражденията си със средната заплата в публичния сектор.

В бюджетната рамка е заложено и покачване на максималния осигурителен доход с 189 евро от 1 август 2026 г. — до 2 300 евро, както и увеличение с 5% на минималните осигурителни прагове, също от 1 август 2026 г.

Коментарът на независимия общински съветник

Независимият общински съветник Ваня Григорова публикува във Facebook остър коментар по предложените параметри. Тя оценява идеята за ограничения върху възнагражденията на политици и ръководители като по-скоро символична — и предупреждава, че истинският проблем не е само в цифрите на хартия, а в това кой и с какви ресурси ще прилага законите.

Основни аргументи от публикацията

• Символични икономии: Съкратените пера за заплати няма да донесат значителни средства за бюджета и могат да останат най-вече като политически акт.
• Контролът срещу спекула — въпрос на капацитет: Законодателни промени за ограничаване на злоупотреби на пазара ще останат без ефект, ако няма достатъчно инспектори и ресурси за проверки.
• Риск от самоилюзия: Приемаме закони, а после обвиняваме комисията, че „не работи“, вместо да инвестираме в способностите ѝ да прилага правилата.

Пример: Комисия за защита на потребителите — капацитет и разходи

Според Григорова в Комисията за защита на потребителите (КЗП) работят 133 души, а незаетите щатни бройки са 32. Предизвикателството е огромно: как да бъдат контролирани около 150 000 търговски обекта с този състав? Тя поставя логични въпроси — трябва ли да се съкращават незаетите позиции или да се попълни екипът, за да има кой да налага санкции при нарушения.

По публични данни средната чиста заплата в КЗП е около 2 400 лв. Годишният разход за заплати за незаетите щатни бройки се оценява на приблизително 1,3 млн. лв. (около 660 хил. евро). Според Григорова опитът да се спестят тези суми, вместо да се използват за повишаване на ефективността, е грешна политика — ще останем с правни инструменти без реално прилагане.

За минималните осигурителни прагове и практиките на осигуряване

Григорова критикува и реакциите на част от десните среди срещу повишаването на минималните осигурителни прагове — и ги приканва да разберат основната функция на тези прагoве. Минималните осигурителни доходи определят най-ниската сума, върху която работодателят е длъжен да осигурява работещите. На практика много лица се осигуряват на нива, по-ниски от минималната работна заплата (МРЗ), което води до парадоксална и нежелана юридическа ситуация.

Илюстрация от публикацията: изпълнителен директор в млечна индустрия може легално да бъде осигуряван на 550,66 евро, докато минималната работна заплата е 620,20 евро — явление, което според Григорова трябва да се коригира, ако искаме по-справедлива осигурителна система.

Заключение

Основната ѝ теза е ясна: без достатъчно човешки и финансови ресурси реформите и законодателните промени рискуват да останат на хартиен носител — ефектът върху практиката ще бъде ограничен, а публичният гняв срещу политиците може да остане неудовлетворен. Според Григорова, преди да се размахват ножици към „перото по перо“ на бюджета, трябва да се гарантира, че има кой да прилага приетите правила и да защитава потребителите и държавния интерес.