Атанас Буров: банкер и държавник, починал в затвора през 1954 г.

Кратък преглед

На 15 май 1954 г. в затвора в Пазарджик умира един от видните финансисти и политици на следосвобожденска България. В смъртния му акт е посочено, че причината за смъртта е хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност; той е на 79 години.

Произход и образование

Роден на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица, той учи в родния град и в Априловската гимназия в Габрово. След това завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 г.

Банково дело и семейна традиция

Баща му, Димитър Буров, е основател на „Българска търговска банка“ в Русе през 1895 г. Брат му Иван и самият той поемат активно участие в развитието на банковия бизнес: Иван следва във Виена и работи във Credit Lyonnais в Марсилия, а след връщането си оглавява клонове и влиза в управителния съвет на банката. Атанас също навлиза в банковото дело след завръщането си от Париж.

Политика и журналистика

Активен член на Народната партия, той става народен представител и публикува политическите си виждания във вестник „Мир“. В политическия живот участва и като организатор на десни обединения — през 1920 г. е избран за секретар на Обединена Народнопрогресивна партия и работи за сплотяване на десните сили, което довежда до създаването на т.нар. Народен сговор.

Военен опит и награди

Както мнозина от неговото поколение, той участва във войните за национално обединение. Преди Първата балканска война завършва Школата за запасни офицери; при боевете край Чаталджа е ранен от турски куршум и е награден с Орден за храброст.

Министерски постове и дипломатически усилия

На 1 юни 1913 г. е назначен за министър на търговията и индустрията в правителството на Стефан Данев. В следващите години участва и в други кабинети, като през периода 1926–1931 г. е министър на външните работи в правителството на Андрей Ляпчев. Заедно с тогавашния финансов министър Владимир Моллов постига ключови успехи: привличане на „стабилизационен“ заем през 1928 г., подкрепа за развитие на транспорта и укрепване на комуникациите, както и преговори, довели до удължаване на мораториума върху репарационния дълг и значително намаляване на вноските и срока за погасяване.

Религиозни и културни инициативи

Като министър на външните работи той поема и ресора на вероизповеданията. По негова инициатива е създадена ефорията „Зограф“, която подпомага атонските манастири в трудни времена и защитава техните интереси.

Съпротива срещу авторитаризма и опити за обединение

След преврата от 19 май 1934 г. публикува статии в защита на парламентаризма. Предвижда възможността за нов глобален конфликт и се опитва да организира консервативен антифашистки фронт, но не успява да обедини достатъчно политически сили. Преди 9 септември 1944 г. се включва в кабинета на Константин Муравиев с надеждата да спаси страната.

Преследване, затвор и смърт

След 1944 г. е осъден от Народния съд и лежи в затвора; през 1948 г. е изселван в Дряново. През 1951 г. отново е задържан и осъден на 20 години затвор от Народния съд. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г. от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност.

Последни решения и лична позиция

Предлагано му е да напусне страната — поканен да бяга от висши служители и началници на полицията, които подготвят изход към чужбина и предлагат участие в емигрантско правителство. Той отказва с думите: „Не, не. Аз съм роден в България, да става каквото ще, аз оставам тук.“ Въпреки че е поддържал контакти с представители на Великобритания и САЩ и е бил известен с англофилските си пристрастия, съдбата му е трагична.

Наследство

Делото и животът му остават неразривна част от българската история — като финансист, държавник и изявен привърженик на парламентаризма, той продължава да бъде актуална фигура в спомените за XX век.