Васил Михайлов: Без илюзии за спасители, вярата — в театъра

Един от най-големите актьори на България говори откровено за разочарованието си от политиката, за националната нравствена криза и за това защо продължава да намира смисъл единствено на сцената.

Извинение и отказ от глас

„Искам извинение от българския народ, че не гласувам.“ Тази искреност идва от актьор, чието лице и глас са останали в сърцата на поколения зрители още от времето на емблематичната роля в „Капитан Петко войвода“. На 88 години той отстоява решението си да не участва в изборния процес — не от мързел, а от убеденост, че днешните кандидати не надграждат държавата и не заслужават доверието на нацията.

Критика към „спасителите“ и недостигът на чест

„Голяма грешка е вечно да чакаме месията. Спасител няма — това е илюзия.“ Така обобщава своята позиция артистът, който сравнява големите личности от миналото с политическата реалност днес и изразява огорчение от липсата на достойнство и морален гръбнак сред съвременните лидери.

Образът, който остава

Ролята на Петко войвода продължава да говори и към младите: „Петко не беше просто хайдутин, той беше държавник без държава. В него имаше чест.“ Когато го срещат по улиците, хората все още го наричат „Войводо“. Това име носи тежест — и болка — защото според него днес честта в обществото е рядък артикул.

Интелектът, който напуска

„Изтича ни интелекта зад граница.“ Той не съди напълно тези, които напускат, а осъжда условията, които ги прогонват. По думите му България се обезкървява от умни хора; остават предимно много богатите, много бедните и тези, които вече нямат възможност или сили да тръгнат. Това, смята актьорът, е пряка последица от системни провали и липса на правила, които работят за всички.

Политика и принципи

Преди години той участваше в работата на Великото народно събрание с намерението да помогне, а не да трупа лични облаги. Когато усети, че започва пазарене за постове и привилегии, си тръгна — без да приеме заплата. „Моята сцена е театърът, а не трибуната на лъжата“, казва той. Този опит остави трайна следа в скепсиса му към политическата класа.

Отказ от държавно отличие

Една от най-силните му позиции бе отказът да приеме най-високото държавно отличие през 2018 г. Мотивите бяха категорични: протест срещу начина, по който се управлява културата и отношението на институциите към хората на изкуството. Той заяви, че не може да приеме орден от власт, която не осигурява прилични условия и пенсии за своите творци — предпочете да използва авторитета си, за да отправи ясен сигнал към управляващите.

Театърът — последната истина

Въпреки политическото си разочарование, актьорът не се предава на апатията. Той продължава да играе в Театъра на Българската армия и описва сцената като място на неоспорима искреност: „В театъра няма лъжа. Под прожекторите си само ти и истината. Ако излъжеш, публиката ще те усети.“ За него сцената е онзи последен институт, където все още има смисъл и където човек може да остане достоен.

Неговите думи са покана за размисъл: докато обществото търси външни „спасители“, истинските промени ще дойдат от онези, които не се отказват от принципите си — в живота и на сцената.