Май 1917: Кръвопролитие в Босилеградско и неговият отпечатък

Военният фон преди клането

По време на Първата световна война България се присъединява към Централните сили с цел да реализира дългогодишните си национални стремежи. Заедно с техните съюзници българските части участват в офанзивата срещу Кралство Сърбия и в рамките на броени седмици сръбската държавност е обезвредена. В освободените от войските територии Централните сили налагат свои административни структури — България изгражда Македонска и Моравска военно-инспекционни области с окръжни, околийски и общински органи.

Подготовка за саботажи в Поморавието

През есента на 1916 г. на Поморавието е възложена задача за провеждане на диверсии и въстанически акции, които да отслабят тиловото осигуряване на българската армия. Сръбският поручик Коста Милованович Печанац е прехвърлен по въздух в този район с мандат да организира т.нар. Топлишка буна. Акцията започва с нападение на железопътната линия Ниш—Скопие при гара Ристовац и с убийството на ранени български и германски войници в санитарна композиция.

Нахлуването в района на Босилеград (15–16 май 1917)

На 15 и 16 май 1917 г. отряд от около 200–250 четници под ръководството на Коста Печанац навлиза в територията на тогавашното Царство България в района на Босилеградско. През двата дни групата извършва масови престъпления срещу мирното население в селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна Ръжана и други близки махали. По непълни данни 32 души — предимно възрастни, жени и деца, сред които и двама учители — са убити по домовете им. Две деца са загинали опожарени в една от къщите. Общият брой на изгорелите къщи и стопански постройки възлиза на 317, отнети са добитък, запаси и други ценности, а нанесените материални щети са оценени на около 2,5 милиона лева.

Как реагираха местните и как приключи походът

Много семейства са предупредени и успяват да избягат в последния момент; в някои планински махали местни селяни се самоорганизират и оказват въоръжена съпротива, за да защитят бягащите жени и деца. По пътя си четниците рядко срещат български военни части — повечето военноспособни мъже са мобилизирани на фронта — което им дава свобода да извършват издевателствата без незабавна военна ответна реакция. При първия по-сериозен сблъсък със сборна рота от Кюстендил Печанац пресича границата и се оттегля към Косово.

Значение и наследство

Нахлуването и убийствата в Босилеградско от май 1917 г. се разглеждат като част от по-широките военни и политически стремежи в региона. Този инцидент е третият по ред сръбски военен поход за овладяване на района в началото на XX век (1913, 1915 и 1917 г.) и впоследствие е част от поредицата събития, довели до Ньойския мирен договор и заетостта на Западните покрайнини от Държавата на сърби, хървати и словенци.

Спомените за случилото се остават част от местната памет и до днес, като събитията от май 1917 г. често се припомнят като епизод от острия и болезнен исторически конфликт за тези територии.