13 април 1934 — финалът на спасителната операция на екипажа на парахода Челюскин

Как започна експедицията

Параходът, кръстен на руския арктически изследовател Семьон Челюскин, отплава на експедиция през август 1933 г. Целта бе да се преодолее Северният морски път в рамките на един навигационен сезон и да се демонстрира възможността за търговски транспорт през Арктика. Ръководител на експедицията беше полярният изследовател Ото Шмид, а на борда имаше над сто души — поддръжка, учени и участници в начинанието.

Борба с леда и повреди на кораба

Още от влизането в Карско море условията се оказаха сериозно препятствие. Ледовете деформираха корпуса и предизвикаха течове. През септември 1933 г., след преминаване към Източносибирско море, корабът получи допълнителни вдлъбнатини от тежкия лед и течовете се засилиха. Въпреки щетите, екипажът продължи пътуването и почти завърши маршрута си.

Принудително изоставяне и лагер върху лед

Когато големи късове лед притиснаха плавателния съд, екипажът бе принуден да напусне парахода, който бе застрашен да бъде смачкан. Всички прекараха зимата на голям плаващ ледник, където се организира лагер за 104 души: построиха бараки и осигуриха битови условия, докато чакаха спасение.

Потъване на парахода и началото на спасителната операция

На 13 февруари 1934 г. Челюскин не издържа на налягането от леда и потъна. Ото Шмид и екипажът многократно подават сигнали за помощ. През март съветските спасителни усилия стартират — в поредица от мисии самолети пренасят хората от плаващия лед до сушата.

Последният етап и пълното спасяване

Операциите по евакуация продължиха няколко седмици и завършиха на 13 април 1934 г. Тогава бе извършена последната мисия и всички пътници и членове на екипажа бяха изведени в безопасност.

Наследство

Спасителната акция около Челюскин остава в историята като демонстрация на устойчивостта на екипажа и възможностите за организиране на въздушни спасителни операции в суровите арктически условия.