Възходът на новите „войнолюбци“: когато лидери пренаписват правилата

Резюме

Германско изследване предупреждава за завръщане на политически фигури, които предпочитат военната сила пред дипломацията — явление, което излага на риск установения международен ред.

Какво казва Докладът за мира 2026

Годишният Доклад за мира за 2026 г., подготвен от експерти по конфликтите в Германия, разглежда появата на т.нар. „warlords“ — лидери, които използват въоръжена сила, за да налагат целите си, често в разрез с международните норми. Този термин, възникнал през 1990-те години в контекста на вътрешните войни в държави като Либерия, Афганистан и Сомалия, днес се прилага и към някои държавни ръководители от XXI век.

Имената, посочени в доклада

При представянето на документа в Берлин Конрад Шетер от Международния център за изследване на конфликтите (BICC) изброи редица ръководители, чиито действия отговарят на критериите за „нови войнолюбци“ — сред тях са президентите на Русия и САЩ и израелският премиер. Авторите посочват, че тези лидери често залагат на военната опция като предпочитан инструмент за постигане на национални или лични цели, без да отчитат международното право.

Примери и аргументи

В доклада се изтъква, че Русия е подтикнала агресивен конфликт срещу Украйна, който продължава вече няколко години и е част от стремежа за възкресяване на геополитически амбиции. Относно САЩ авторите отбелязват реториката за „великата Америка“ и използването на силови методи — както в заплахи, така и в реални операции — за утвърждаване на интереси. Подобни тенденции се проследяват и в поведението на Израел, Турция и някои държави от Персийския залив.

От имперски амбиции към ерозия на държавността

Според изследването някои държави все по-често действат не като традиционни национални държави, а като играчи с имперски амбиции: разширяват сфери на влияние и използват международните норми избирателно, за да легитимират своите ходове. Това води до постепенно отслабване на правилно установената система от споразумения и практики, които досега ограничаваха прибързаната военна намеса.

Войната като инструмент на политиката

Никол Дайтелхоф от Института за изследване на мира и конфликтите „Лайбниц“ (PRIF) обръща внимание, че войната отново започва да се представя като нормален политически инструмент. Тя подчертава, че мотивите зад тези акции често са лично или прагматично ориентирани, а не насочени към общото благо. Експертите констатират, че процесът на разпад на основаната на правила международна система вече е в ход.

Препоръки за Германия и ЕС

• Намаляване на зависимостта в отбраната и въоръжаването от САЩ.
• Последователно и ясно посочване на нарушаването на международните правила.

Изследователите виждат провала на германската кандидатура за пост в Съвета за сигурност на ООН като предупредителен сигнал и като индикатор за намаляващото влияние на Берлин при защита на международното право.

Политическа двусмисленост у дома

Докладът критикува и вътрешната реторика на германското ръководство. Експертите посочват, че канцлерът е демонстрирал резерви при категоричното осъждане на спорни акции на съюзници — например относно отвличането на венецуелския лидер и по-късните удари срещу ирански обекти в контекста на сблъсъците през 2025 г. Такава двусмисленост според тях подкопава възможността Берлин да действа като принципен защитник на международното право.

Какво означава това за глобалната стабилност

Ако тенденциите, описани в доклада, продължат, светът рискува да види по-честа употреба на военна сила като средство за разширяване на интереси, а не като последна мярка. Това би довело до по-голяма политическа нестабилност, ерозия на международните норми и засилване на регионалните конфликти.

Заключение

Документът от Германия е предупреждение: международният ред, базиран на правила, е под натиск. Решенията на европейските столици, включително начина, по който те взаимодействат със съюзници и санкционират нарушения, ще бъдат решаващи за това дали този ред ще бъде укрепен или допълнително разклатен.