Две държави, една идея: доколко реалистично е обединението между Молдова и Румъния

Президентите и символиката на нов разговор за обединение

Последните месеци темата за евентуално обединение между Молдова и Румъния излезе от периферията и влезе в официалния политически дискурс. Това се дължи най-вече на активната позиция на молдовската президентка Мая Санду и на румънския президент Никушор Дан, чиито близки отношения и общи публични появи носят силна политическа символика — като например съвместното им пътуване с румънски военен самолет до Ереван за срещата на Европейската политическа общност.

Два лидера с про-обединителни нагласи

За първи път едновременно в двата държавни поста стоят личности, които гледат положително на идеята за повторно обединение. Досегашните молдовски президенти принципно бяха против, а в Румъния само Траян Бъсеску (2004–2014) открито подкрепяше „юнионизма“. Мая Санду през януари заяви пред БиБиСи, че би гласувала „да“ на референдум, а в интервю за „Le Monde“ в края на април отново се обяви за обединение. Никушор Дан директно декларира, че „Румъния е подготвена“ и е първият румънски президент, който третира Молдова като равноправен партньор, а не като обект на патерналистично внимание.

Език, история и демографски връзки

Молдова и Румъния споделят общ език и голяма част от историческата си памет. Официалният език и в двете държави е румънският. Историческите разделения започват през 1812 г., когато Русия и Османската империя си разпределят някогашното княжество Молдова. След Първата световна война, през декември 1918 г., елитът в завладяната от Русия част гласува за присъединяване към Румъния. През 1940 г. Сталин анексира територията и създава Молдовската съветска република, включваща и Приднестровието, което по-късно ще се превърне в постоянно източник на напрежение. Независимостта на Молдова идва още през 1991 г.

Промяна в обществените нагласи и фактори зад нея

Подкрепата за обединение расте. Според проучване от март в Молдова 42% са „за“, а 47% „против“, докато в Румъния идеята се одобрява от около 72% от населението. Няколко фактора обясняват това изместване: войната в Украйна промени нагласите на част от молдовците по отношение на Русия; над една трета от молдовците (приблизително 2,4 милиона) имат и румънско гражданство; а икономическите и енергийните връзки с Румъния стават все по-важни — Букурещ е основен търговски партньор и подпомага намаляването на руската енергийна зависимост на Молдова.

Културните елити също натискат в тази посока — в началото на май писателските съюзи в двете страни публикуваха общ призив: „Време е намеренията да се превърнат в конкретни дела.“

Практически и конституционни пречки

Реализирането на идеята обаче среща сериозни препятствия. В конституциите на двете страни има юридически бариери, а в молдовската конституция е записан и принципът на военен неутралитет. Най-сложният въпрос остава статутът на Приднестровието — регион, управляван от проруските сепаратисти, чието бъдеще би могло да блокира всякакъв процес на съюзяване.

Политическите измерения и международната реакция

Молдовските гласоподаватели вече имат влияние върху румънската вътрешна политика: през 2025 г. гласове от Молдова допринесоха за победата на Никушор Дан срещу Джордже Симион — лидер на партията „Алианс за обединение на Румъния“ (AUR). В същото време Мая Санду бе атакувана в родината си с обвинения в предателство заради публичните си призиви за обединение. Някои критици твърдят, че темата разсейва вниманието по време на важни преговори за присъединяване към ЕС.

Европейският тон обаче не е еднозначно негативен: върховният представител на ЕС по външната политика Кая Каллас подчерта, че решението за обединение трябва да бъде оставено на народите на Молдова и Румъния.

Какво следва?

Идеята за обединение е вече част от публичния дневен ред, но пътят до реализация е дълъг и сложен. Необходими са ясни конституционни процедури, международни гаранции и преди всичко решение по статута на Приднестровието. Доскоро непреходни исторически разлики и външнополитическите интереси на регионални сили също ще играят ключова роля. В крайна сметка именно изборът на гражданите в двете държави ще бъде решаващ — независимо дали това ще стане чрез референдум, договорни споразумения или други институционални механизми.

Ключови факти

• И двамата настоящи президенти — Мая Санду и Никушор Дан — се отнасят положително към идеята за повторно обединение.
• Историческите разделения датират от 1812 г.; последваща интеграция през 1918 г. и нова анексия през 1940 г.
• По последни проучвания: в Молдова 42% са „за“ и 47% „против“; в Румъния одобрението достига около 72%.
• Главният неясен въпрос остава статутът на Приднестровието и конституционните пречки в двете държави.