Европа ускори резервен план за отбрана в рамките на НАТО след заплахите на Тръмп

Какво предвижда новият план

Европейски правителства ускориха разработването на резервен план, който да гарантира отбраната на континента, като се опират главно на съществуващите военни структури на НАТО. Идеята, която някои наричат „Европейска НАТО“, цели да прехвърли повече командни и контролни функции на европейски ръце и да допълни американските сили със значителни европейски ресурси.

Защо планът се активизира сега

Инициативата е подхранена от растящото притеснение за надеждността на САЩ като гарант за европейската сигурност. Решението на Берлин да подкрепи проекта даде решителен политически тласък: Германия, която дълго време се противопоставяше на идеята за по-голяма европейска автономия в отбраната, вече разглежда варианта да поеме повече отговорности заради опасения, породени от действия и изказвания на президента Доналд Тръмп.

Заплахите, които предизвикаха реакция

Решението на европейските столици се ускори след поредица от заяви на американския президент, сред които заплахата да вземе Гренландия и да напусне НАТО заради несъгласие по въпросите около Иран. Тези сигнали принудиха някои европейни лидери да мислят в перспектива: да планират как да осигурят възпиращ потенциал, оперативна непрекъснатост и ядрен обхват, дори ако Вашингтон ограничи ангажиментите си.

Какво включва практическото планиране

Дискусиите – често водени неофициално при вечери и двустранни срещи около натовските форуми – преминаха от политически намерения към конкретни военни въпроси: кой ще поеме въздушната и противоракетната отбрана, какви ще бъдат коридорите за снабдяване към Полша и балтийските държави, как ще функционират логистичните мрежи и кой ще ръководи големите регионални учения, ако американските офицери се оттеглят.

Ключови дефицити и приоритети

Европа планира да ускори производството на критични способности, където изостава от САЩ: борба с подводници, космически и разузнавателни платформи, дозареждане във въздуха и въздушна мобилност. Пример за тази нова кооперация е съвместният проект на Германия и Обединеното кралство за стелт крилати ракети и хиперзвукови системи.

Политическото и оперативно влияние на Берлин

Промяната в позицията на Германия — по-специално при ръководството на канцлера — отключи по-широка подкрепа от редица държави като Великобритания, Франция, Полша, скандинавските държави и Канада. Това позволи плана за действие при извънредни ситуации да бъде представен като коалиция на желаещите в рамките на НАТО, а не като конкурентен проект.

Реалистични ограничения и рискове

Въпреки политическата воля, препятствията са значими. Архитектурата на НАТО е изградена около американското лидерство: логистика, сателитни системи, ранно предупреждение и върховно военно командване силно зависят от САЩ. Нито една европейска държава все още не може да замести американския ядрен чадър, а прехвърляне на подобна отговорност би наложило сериозни промени и огромни инвестиции.

Размисли за ядреното възпиране

Публични и задкулисни разговори се водят и за това дали и как ядрените арсенали на европейски държави — предимно на Франция и Великобритания — могат да поемат по-широка роля за колективната отбрана. Такъв ход обаче е политически и технически деликатен и би изисквал дълбоки съгласувания.

Социални и кадрови измерения

Официалните лица посочват и необходимостта от по-силна военна подготовка и, евентуално, обсъждане на служба или други форми на национална мобилизация. Финландия, която запази обща военна служба, често се посочва като пример за задържане на оперативен резерв и национална готовност.

Гласове от Европа

Финландският президент Александер Стуб подчерта, че трансферът на тежест към Европа трябва да става контролируемо и координирано, а германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че процесът предоставя възможност за Европа да поеме по-голяма отговорност, като същевременно запази трансатлантическата връзка. От друга страна, някои държави като Португалия публично потвърдиха, че виждат САЩ като незаменим партньор и не подкрепят идеята за единна европейска армия.

Следващи стъпки

Темата за по-европейска роля в рамките на НАТО ще бъде в дневния ред на годишната среща на върха на алианса в Анкара на 7–8 юли. До края на лятото ще се види колко бързо могат да се превърнат неформалните разговори в конкретни структури и инвестиции, които да направят европейския резервен план реалност.