6 май 1992 — краят на легендата Марлене Дитрих

Живот, белязан от блясък и решителност

Родена като Магдалена фон Лош на 27 декември 1901 г. в Шьонеберг (днес част от Берлин), тя напуска земния свят на 6 май 1992 г. в Париж. Нейният път — от германските сцени до световните киносалони — остави траен отпечатък върху киното, музиката и модата на XX век.

Ранни години и първи стъпки в театъра

Още в детството й личният живот е белязан от загуба: баща ѝ, Лудвиг Дитрих, офицер в пруската кралска полиция, умира, когато тя е малка. Майка ѝ се омъжва повторно за кавалерийския офицер Едуард фон Лош. Марлене получава частно образование и до 12-годишна вече владее английски и френски.

През 1921 г. тя постъпва в Deutsche Theaterschule и се присъединява към трупата на Макс Райнхард, а в началото на 20-те години привлича вниманието на Рудолф Зибер, кастинг директор в UFA, който я кани в малки филмови роли. През 1924 г. тя се омъжва за Зибер и след раждането на дъщеря им Мария се връща към сцената и киното. Въпреки че формално двамата не се разведат с години, семейният им живот се разпада през 1929 г.

Киното я прави международна звезда

Годината 1929 е повратна: режисьорът Йозеф фон Щернберг я забелязва и ѝ поверява ролята на Лола-Лола в “Синият ангел” (1930) — един от първите немски говорещи филми. Успехът на лентата я изстрелва към международна слава и я отвежда в Холивуд, където подписва договор с Paramount Pictures.

В няколко филма на фон Щернберг тя се превъплъщава в архетипа на фаталната жена; сред най-известните е “Шанхайски експрес” (1932). Характерната ѝ харизма, дълбокият глас и сценично присъствие й печелят и фенове, и критики — елемент, който оформя легендата Марлене Дитрих.

Отказ от нацисткия режим и подкрепа за съюзниците

Когато Третият райх настъпва, тя отказва да се върне и да работи в Германия, дори след лични молби от страна на Адолф Хитлер. Филмите ѝ са забранени в родината и мнозина я възприемат като предателка. В интервю по време на войната тя казва: “Хитлер е идиот”.

През 1937 г. придобива американско гражданство. Между 1943 и 1946 г. прави над 500 лични изяви пред съюзническите войски, подкрепяйки морално войниците на фронта. По-късно споделя: “Америка ме прие в лоното си, когато вече нямах родина, достойна за това име, но в сърцето си съм германка — германка по душа.”

Награди и признание

За приноса си през войната и обществената си дейност тя получава редица високи отличия: през 1947 г. ѝ е връчен Медалът на свободата на САЩ; Франция я награждава с Ордена на Почетния легион, а Белгия — с Рицарския орден на Леополд.

Късни години и наследство

След войната кариерата ѝ продължава — тя снима и е популярен изпълнител в нощни клубове. Последното ѝ публично появяване на сцена е през 1974 г. През 2000 г. Берлинският филмов музей откри постоянна експозиция с нейни филмови костюми, записи, писма и лични вещи — свидетелство за неизтриваемата ѝ следа в културата.

Музика, стил и влияние

Някои от изпълненията ѝ — “Falling in Love Again”, “Lili Marleen”, “La Vie en rose” и “Give Me the Man” — останаха в репертоара на епохата и до днес се считат за класики. Стилът ѝ — смелата употреба на панталони и елементи от мъжкия гардероб — ѝ спечели прозвището “модна диктаторка” и повлия на американската мода в следващите десетилетия.

Критикът Кенет Тайнън обобщава: “Героините, които тя играе, обичат властта и носят панталони. Нейната мъжественост се харесва на жените, а нейната сексуалност — на мъжете.” А Ърнест Хемингуей казва за нея: “Тя можеше да ти разбие сърцето с гласа си.”