Емил Чоран: скептицизъм, поезия и превод, който заслужава внимание
Румънците, които оставиха следа в Европа
В началото на миналия век някои румънски имена станаха част от европейската интелектуална памет: Тристан Цара, Константин Бранкузи, Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Джордже Енеску и Емил Мишел Чоран. Тези фигури често бяха по-разпознаваеми на Запад, отколкото в родината си, но тяхното влияние се усеща и днес в културата и духовността на съвременна Европа.
Чоран извън етикетите
Емил Мишел Чоран (1911–1995) трудно се вписва в една философска школа. Неговият мисловен инструмент е скептичен, често безпощаден: той разклаща установени представи за религията, истината, морала, живота и смъртта. Чоран показва битието откъм неговата парадоксалност и абсурд, откривайки алогичност и жестокост в човешкото съществуване. В същото време в текстовете му проблясват поетична чувствителност, мимолетна надежда и искра вяра.
Централни мотиви в сборника
Сборникът, представен от преводача и критика Огнян Стамболиев, събира ранни румънски текстове и откъси от по-късните “парижки” книги на Чоран, както и непубликувани статии от периодичния печат. Те илюстрират симбиозата в мисленето на автора: едновременно скептицизъм и отчаяние, но и тънка поетичност. Сред мислите, които прозвучават, са твърдения за житейската суета и откровения за опасностите от митологията и масовите идеологии.
Някои от централните образи и афоризми, цитирани в изданието, показват контраста в неговата мисъл: животът като кич на материята; предупреждение, че когато тълпата приеме митът, следва насилие или нова идеология; мисълта, че страданието натрупва познание; и остроумни, мрачни хипотези за пророчески недостатъци на човешката цивилизация. Чоран дори формулира идеята, че всички сълзи, които сякаш идват от Бога, всъщност са наши — че светците се нуждаят от тях, докато Бог трябва да остане невеж за тяхното количество.
Човекът — между светлина и мрак
Като мислител Чоран едновременно прославя човека и го съди строго. Неговият поглед разкрива крайните форми на нравствена деградация, но и състраданието пред съдбата на човека. Той е едновременно “човек и демон” — в него се преплитат светлина и мрак, и читателят често започва да възприема света през тези двойствени очи.
Значението на румънските и френските текстове
Включените в тома ранни румънски текстове доказват, че Чоран вече е формиран мислител преди заминаването си за Франция. Там, според самия него, езикът на Волтер и Русо помага да се „шлифова“ мисълта му, но корените й остават румънски. Именно тези публицистични и есетични материали, някои от които се появяват на български за първи път, правят изданието уникално.
Ролята на преводача
Огнян Стамболиев заслужава похвала не само за подбора и предговора, но и за стила на превода. Той е ключова фигура в представянето на румънската литература у нас и вече е превеждал автори като Никита Станеску, Лучиан Блага, Марин Сореску, Ана Бландиана, Матей Вишниек, Октавиан Палер и Мирча Динеску. В случая преводът и езиковата прецизност дават възможност на българския читател да срещне Чоран в богат и нюансиран език.
Изданието е важна стъпка за разчитане на една сложна, противоречива, но неизменно притегателна мисъл — мисъл, която продължава да предизвиква и днес.
Библиографска справка: Емил Чоран, “Сълзи и светци” — съставителство и превод от румънски и френски: Огнян Стамболиев; издателства: “З. Стоянов” и “Авангардпринт”.
