Захари Янков: Лобизмът не е корупция, но законът за прозрачност има уязвимости

Бързо приетият закон и дебатът за прозрачността

Парламентът одобри на второ четене Закона за прозрачност и представителство на интереси — текст, който заменя понятието „лобизъм“ с по-неутралния „представителство на интереси“. Решението предизвика остри реакции от неправителствения сектор, който предупреждава за потенциални заплахи за свободата на словото, правото на сдружаване и участието на гражданите в публичния живот. Разговаряме със Захари Янков от Българския център за нестопанско право за това какви са ключовите слабости и ползи на новия закон.

Защо думата „лобизъм“ бе избегната?

Според Янков целта на променения език е да се постави акцент върху прозрачността при формирането на политически решения. Лобизмът в демократично общество е легитимна дейност, но терминът е натрупал негативен заряд. Затова законът използва общи термини като „представителство на интереси“ и „регистър за прозрачност“ – за да не се създава етикетиране и публично очерняне на лица и организации.

Законът обхваща и дейността срещу възнаграждение, и застъпничеството в обществен интерес, затова неутралният език улеснява прилагането. Накратко: формулировката не е новост — подобен доброволен регистър съществува и в европейските институции.

Правят ли големите изключения регистрата безсмислен?

Българският център за нестопанско право е алармирал в становища и пред парламентарни комисии, че прекалено широките изключения за адвокати и работодателски организации създават риск от заобикаляне на изискванията. Въпреки възраженията, законодателят не ги прие по предложените от центъра начини, което оставя на Сметната палата отговорността за контрол. Законът обаче предвижда и стимулиращи мерки — вписаните в регистъра ще получават информация и ще бъдат целево канени да участват при обсъждане на въпроси, които засягат заявените от тях интереси. Времето ще покаже дали вписването ще се възприеме като полезно, а не като поредна бюрократична тежест.

Неравнопоставеност между участниците в публичния дебат

Критиките към закона посочват, че много изключения — за религиозни организации, синдикати, работодатели и политически партии — създават предпоставка гражданските организации да останат основните задължени да се регистрират. Въпреки това законът ограничава задължението до организации, извършили поне 9 контакта (срещи, становища или писма) с вземащи решения в рамките на три месеца. Не всяко участие в работни групи или консултативни съвети се брои за такъв контакт, което намалява риска от автоматичното натоварване на всички НПО.

Освен това много граждански организации вече практикуват високо ниво на публичност по своите каузи, така че регистърът често ще дублира налична информация, а не да въведе нещо напълно ново.

Риск адвокати да бъдат използвани като посредници

Янков потвърждава, че разширеното изключение за адвокати открива възможност бизнес интереси да ползват юридически посредници, за да избегнат вписване. В първоначалния вариант подобно изключение беше ограничено само до процесуалното представителство, но преди второ четене то бе разширено. За причините защо това се случи той сочи, че отговорност следва да бъде потърсена от народните представители.

Законотворчество под натиск — правда или мит?

Въпреки че законът беше приет в кратък период преди разпускане на 51-ото Народно събрание, Янков подчертава, че проектът не е плод на внезапно писане. Работи се по него от 2022 г., като темата е била обсъждана в работни групи, публични консултации и конференции, а приемането е и част от условия, свързани с членство в ОИСР. Включването в Плана за възстановяване и устойчивост не е външен натиск, а избор на българските власти да го заложат като мярка.

През годините са били проведени концепции, работни групи и публични обсъждания, а значителна част от предложенията, постъпили в консултациите, са били отразени в крайния текст — макар че в крайна сметка законопроектът, внесен от народни представители, бе приет.

Как да се различи застъпничеството от търговския лобизъм?

Ясната граница е трудна, но законът прави опит да отдели легитимната гражданска активност от дейности, извършвани за заплащане в частен интерес. Лобизмът сам по себе си не означава корупция — по-скоро прозрачността дава на обществото възможност да разбере мотивите зад политическите решения. За журналистическата дейност е предвидено специално изключение.

Ще увеличи ли законът доверието в институциите?

От гледната точка на Българския център за нестопанско право, законът преследва легитимна цел, но остава уязвим към нежелани последици, които да намалят гражданското участие. Ефективността му зависи от прилагането и добросъвестността на представителите на интереси. НПО-тата обикновено залагат на прозрачността, но дали бизнесът ще приеме същия стандарт — остава да се види.