България

Величков внася промени за обществен избор на парламентарната квота във ВСС

Първи законопроект като народен представител

Юристът Велислав Величков, който от днес е депутат от 52-ото Народно събрание в групата на “Продължаваме промяната”, внесе своя първи законопроект в пленарното деловодство. Видеозапис, публикуван на неговата страница във Facebook, показва момента на входирането и пояснява мотивите зад предложението.

Какво предлагат промените

Инициативата предлага изменения в Закона за съдебната власт, с които начинът на избор на т.нар. парламентарна квота във Висшия съдебен съвет да се превърне в обществен, а не изключително партиен процес. Идеята е академичните среди и адвокатурата да имат възможност да излъчват свои представители, вместо местата да се разпределят само от парламентарни партии.

Ключови мерки в проекта

  • Превръщане на избора на част от членовете на ВСС в обществена процедура.
  • Въвеждане на механизми, които да позволят на професионални общности (университети, адвокатура) да предлагат кандидати.
  • Забрана сегашният състав на ВСС, в който голяма част от членовете са с изтекъл мандат, да извършва кадрови рокади, назначения, повишения и понижения в съдебната система.

Цел и обосновка

По думите на Величков целта е да се прекрати практиката на “отрицателна селекция” и да се даде възможност на новоизбрания състав на ВСС да уреди кадровите въпроси и да продължи с назначенията на магистрати. В текста на проекта се предвижда и прекратяване на всички висящи конкурсни процедури в съответствие със закона, за да се избегнат съмнителни назначения от временния орган.

Подкрепа и подготовка

Проектът е изготвен по инициатива на Величков и е съгласуван със “сериозни юристи”, според самия автор. Видеото, споделено в социалната мрежа, служи като документална следа за входирането в парламентарната администрация.

Кратка ретроспекция

Величков припомни, че преди 29 години е бил народен представител от СДС в групата на Обединени демократични сили. Тогава първият му внесен законопроект бил за обявяването на Деня на Съединението (6 септември) за национален празник — пример за продължителността на ангажимента му към обществени промени.

Следва проследяване на развитието на законопроекта в парламентарните комисии и публични дебати.