Мариана Тасева: Защо обществото все още омаловажава детското насилие и какво трябва да се промени

„Промяната не се случва сама!“ — акцентите от годишния доклад на фондация “За Нашите Деца”

Годишният отчет за 2025 г. на фондацията, чийто девиз звучи като призив за действие, показва, че през изминалата година 4 076 деца, родители и специалисти са получили подкрепа. Над 22 000 проведени дейности, хиляди лични истории и една ясна мисия – да няма изоставено дете. За предизвикателствата в системата и за практическите решения пред ФАКТИ говори Мариана Тасева, изпълнителен директор на “За Нашите Деца”.

Къде държавата продължава да изостава

Основният пропуск остава липсата на действаща национална стратегия за детето, която да зададе дългосрочна визия и приоритети. Ранното детско развитие и ранната детска интервенция все още не получават необходимото внимание, въпреки че навременната подкрепа е решаваща за бъдещето на всяко дете.

Друг сериозен проблем е слабата координация между социалната, образователната и здравната система – принципно заложена, но в практиката често неработеща. Има значителни различия в достъпа до социални услуги: извън големите градове много семейства остават без адекватна подкрепа.

Необходими са и устойчиви политики за приемна грижа като обществено призната и адекватно финансирана услуга; възстановяване и развитие на патронажната грижа; както и изграждане на универсални услуги за подкрепа на родителството. Процесът на деинституционализация продължава, но реформите се бавят и някои специализирани институции все още не са преобразувани.

Истории, които напомнят защо работим

Няма една единствена история, която да обобщи годината – всяка от тях тежи по свой начин. Сред случаите, които трогнаха най-много, е дете от Дневния център “Развитие”, което след две години интензивни терапии направи първите си самостоятелни крачки и се включи в игра с други деца. Друг силен пример е дете, което след престой в център за настаняване от семеен тип успя да се върне при биологичния си баща, след като бе обезпечено едно по-сигурно жилищно и здравословно решение.

Бедността като корен на множество кризи

Бедността често стои в основата на други проблеми: здравословни затруднения, зависимости, социална изолация и липса на подкрепяща среда. Продължителната лишеност поставя семейства в безизходица и увеличава риска от неглижиране и изоставяне на деца. В същото време редица решения са възможни – заетост и социална подкрепа срещу бедността, лечение и рехабилитация срещу зависимостите и социално включване срещу изолацията.

Нагласи към насилието и необходимостта да говорим открито

Положителна промяна е, че институциите и обществото започват да разпознават по-широко формите на насилие — физическо, емоционално, психологическо и чрез пренебрегване. Въпреки това продължават да се срещат оправдания като „един шамар не е насилие“ или „това са семейни работи“. Именно затова диалогът трябва да продължи: всяка форма на насилие и неглижиране оставя дълбоки травми и рискува възпроизвеждане на разрушителни модели.

Приемната грижа: възможности и пропуски

Приемната грижа е от ключово значение за защита на деца в риск, защото предлага семейна среда, близка до естествената. Тя трябва да бъде временна мярка до намиране на дългосрочно решение – връщане в биологичното семейство или осиновяване. За да функционира добре, приемната грижа трябва да бъде призната и развивана като професия с ясни специализации – например за бебета и за деца със специфични потребности.

Защо социалните професии остават недооценени

Кампанията “Професия Човек” насочва вниманието към социалните работници, психолози и специалисти на първа линия. Тези професии често не носят бързи видими резултати и затова обществото трудно оценява тяхната дългосрочна стойност. Въпреки възможностите, които технологиите и изкуственият интелект дават за оптимизация на работни процеси, те не могат да заменят човешката емпатия и пряката подкрепа.

Ранното детство: инвестиция или риск за бъдещето

Първите години от живота са критични за цялостното развитие на човека. Липсата на инвестиране в ранното детство означава, че много проблеми ще се пренесат напред и понякога ще бъдат трудно обратими. Навременната превенция и ранната интервенция са не просто социална политика, а интелигентна икономическа инвестиция в бъдещето на обществото.

Кадрови предизвикателства и обучение

През 2025 г. фондацията е обучила над 1 500 специалисти и е достигнала до нови общности. Практиката показва, че в системата липсват устойчиви професионални стандарти, кариерни пътеки и мотивация за запазване на кадрите. Кадровата криза е по-широко явление и засяга много сектори, но в социалната сфера решението минава през достойно заплащане, възможности за израстване и достойни условия на труд.

Три спешни национални мерки

Мариана Тасева посочва като приоритетни стъпки: приемане на национална стратегия за детето; поставяне на ранното детско развитие и ранната интервенция сред националните приоритети; и реална, работеща координация между социалната, образователната и здравната система. Към тези мерки трябва да се добави осигуряването на достъпни социални услуги във всички населени места, устойчиво развиване на приемната грижа, възстановяване на патронажната грижа и разширяване на услугите за подкрепа на родителството.

Резултатите от работата на фондацията през 2025 г. напомнят, че промяната изисква целенасочени политики, инвестиции и обществена ангажираност — защото всяко дете заслужава шанс да расте в сигурна и подкрепяща среда.