Лъчезар Богданов разглежда: защо субсидии не решават проблема при скок на енергийните цени

Кризите като повод за искания за помощи

В трудни моменти политически групи, бизнеси и лобисти често виждат възможност да прокарат преференции, които в нормални условия биха срещнали съпротива. Последните дни са поредното напомняне на това: в публичното пространство неизменно се появяват нови искания за субсидии, компенсации, преференциални данъчни мерки и кредитни отсрочки, представени с драматични аргументи за „безпрецедентна“ криза.

Пет аргумента срещу подобни мерки

1. Цените като ключов сигнал.

   Пазарните цени изпълняват незаменима роля — те информират участниците кога ресурсите стават по-рядки и подтикват към ограничаване на търсенето и към търсене на алтернативи. Повишаването на цената на петрола отразява реален проблем в предлагането (включително последствия от война) и трябва да служи точно като сигнал за адаптация, а не да бъде заличаван чрез изкривяващи интервенции.

2. Субсидиите прехвърлят, а не премахват щетата.

   България е нетен вносител на енергийни суровини, което означава, че скъпият внос води до загуби. Помощите няма да премахнат икономическата вреда — те просто прехвърлят тежестта към други публични разходи или данъкоплатци. За да финансираш компенсации, трябва да орежеш инвестиции или да вдигнеш данъци, а това също има цена за икономиката.

3. Сегашните цени не са безпрецедентни.

   Историята показва, че петролните пазари са преминавали през по-високи нива. Цените над 120 долара са регистрирани през 2008, 2011, 2012 и 2022 г. Имаше 68 месеца, когато средномесечната цена на Brent е била над 90 долара (около 2008 г., 2010–2014 и част от 2022–2023). Към март 2026 г. средната цена е малко под 95 долара — значимо над годишната средна, но не революционно отклонение спрямо историческия опит. Икономиката и пазарите вече са се приспособявали при сходни условия и могат да го направят и сега.

4. Дългосрочната достъпност на горивата се подобрява.

   Ако отчетем покупателната способност и инфлацията, горивата в дългосрочен план стават по-достъпни спрямо много други стоки и услуги. Макар безоловният бензин да поскъпна внезапно с около 15% за един месец — рязък скок — подобни нива сме наблюдавали и през 2012–2013 г. Реалните (инфлационно коригирани) цени на горивата често са били по-високи в миналото, но икономиката и потребителите са се справяли.

5. Необходимостта от фискални буфери при по-сериозен шок.

   Не бива да изключваме и сценарий с много по-високи цени — например $150–200 за барел при задълбочаване на конфликта. В такъв случай ударът върху икономиката би бил сериозен и биха били нужни публични средства за смекчаване на последиците. Затова е по-разумно да се поддържат фискални буфери в годините на растеж, а не да се раздават широки помощи веднага, особено ако бюджетът вече е в дефицит близо до или над 3% от БВП.

Кратко заключение

Разбира се, повишаването на енергийните цени е нежелателно и носи реални предизвикателства. Но автоматичното прибягване до субсидии е погрешен подход: то изкривява пазарните сигнали, разпределя тежестта върху други слоеве на обществото и отслабва мотивацията за адаптация. По-разумна стратегия е премерено фискално планиране и запазване на буфери за възможни по-сериозни шокове, вместо масови и постоянно разширяващи се помощи.