Бюджетният дефицит расте: разходите надвишават приходите с около 1.75 млрд. евро

Рязък дисбаланс в публичните финанси

Финансовото състояние на държавата предизвиква все по-голямо безпокойство след публикуваните данни за първите месеци на годината. По време на консултациите при президента темата също бе обсъдена, като статистиката очерта сериозен разрив между постъпления и разходи.

Какви са числата?

За периода януари–април приходите в държавния бюджет възлизат на около 14.1 млрд. евро, докато разходите достигат 15.85 млрд. евро — разлика от приблизително 1.75 млрд. евро в полза на разходната страна. И двата показателя са нараснали спрямо 2025 г., но темпът на растеж при разходите е значително по-висок.

Причините за разходния натиск

Министерството на финансите посочва няколко ключови фактора: прословутата индексация на пенсиите от миналото лято; увеличението на възнагражденията в публичния сектор; повишението на минималната работна заплата от началото на 2026 г.; както и нараснали капиталови разходи. Комбинацията от тези мерки е основният двигател зад бързото увеличаване на разходите.

Коментари от експерти

Любомир Дацов от Фискалния съвет подчерта в ефира на „Здравей, България“, че само през април разходите са скочили с около 30%. Според него това не е механична корекция, а процес, при който силното потребление засилва инфлационния натиск. Автоматичното повишаване на заплатите в публичния сектор, когато изпреварва частния, принуждава бизнеса да коригира възнагражденията си и така ефектът се мултиплицира.

„Автоматичното увеличаване на заплатите създава допълнителен натиск, защото възнагражденията в публичния сектор изпреварват тези в частния, принуждавайки бизнеса също да ги повишава.“ — Любомир Дацов

Боян Митракиев, изпълнителен директор на КРИБ, изрази сериозни опасения, че парите в икономиката нарастват с близо 20%, докато произведените стоки и услуги намаляват с около 10%. По думите му част от проблема идва от увеличения разход на публичния сектор, който не допринася в същата степен за производството.

„В малка отворена икономика като нашата това потребление лесно се излива навън — към производители в Турция, Китай, Италия. Нашите цени се вдигат, заводите не работят, а с тези заеми захранваме чужди икономики.“ — Боян Митракиев

Какво следва?

Комбинацията от по-високи разходи, ускоряваща се инфлация и слаб растеж на производството формира риск от продължаващо бюджетно напрежение. Експертите предупреждават, че без корекции в политиките за разходите и мерки за стимулиране на производството, дефицитът може да се задълбочи и да доведе до по-широки икономически последици.

В краткосрочен план ключов елемент ще бъде мониторингът на месечните данни и обсъждането на конкретни фискални стъпки, които да ограничат растящите разходи и да насочат ресурси към икономическо възстановяване.