Батериите в България: грешният фокус при избор на локации

Енергийните батерии се поставят според възможности, а не според нужди

Инсталирането на големи системи за съхранение на енергия в България следва предимно критерия „където може“, а не реалните потребности на електроенергийната система. Това заяви д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), по време на форума Energy of Tomorrow в София.

Къде е проблемът?

Белелиев подчерта, че въпросът не е дали ще се изграждат батерии, а дали те ще бъдат разположени там, където носят най-голям ефект за мрежата. Според него в страната се наблюдават три основни слабости:

• Забавяне на преносната мрежа – Операторът на системата (ЕСО) не успява да следва темпото на частните инвестиции, а административните и бюрократични препъни камъни увеличават несигурността за инвеститорите.
• Липса на стратегическо планиране – соларни централи и батерии се появяват на различни места без ясна логика, което размива потенциала им да решават локални проблеми в електропреноса.
• Недостатъчни стимули за просюмърите – малките производители-потребители биха могли да помогнат за по-близко до потреблението балансиране на системата, но за това липсват адекватни механизми и стимули.

Риск от повторение на стара грешка

Белелиев предупреди, че България рискува да повтори грешката от развитието на ВЕИ: много проекти, но не в зоните с най-висока мрежова стойност. Той призова за национална стратегия за батерии, която да дефинира приоритетни зони за инвестиции, съпътствана от работеща администрация и целеви стимули.

Киберсигурност и контрол

Разпръснатите по територията батерии носят и сериозни рискове за сигурността, изтъкна председателят на БАСЕЛ. В момента всеки може да инсталира система, без да е ясно кой и как я управлява. Въпреки че съществуват стандарти и отговорни служби, в България все още не са въведени реални и ефективни мерки за киберзащита на тези активи.

Перспективи за пазара

По отношение на пазара Белелиев прогнозира, че големите, субсидирани проекти вероятно ще намалеят, след като финансирането от държавни подпомагания изчезне. В същото време сегментите за малки и средни предприятия и домакинства ще продължат да растат, тъй като преживените кризи – пандемията и войната в Украйна – засилиха търсенето на енергийна сигурност.

В заключение той определя своето виждане като „умерено песимистично“ за бъдещето на сектора у нас, тъй като по думите му България изостава с реалните решения и координацията, необходими за ефективно интегриране на системите за съхранение.