Сабиха Гьокчен — жената, която превърна небето в свой дом

Сбогуване с пионерка на турската авиация

На 22 март 2001 г. почина Сабиха Гьокчен — емблематична фигура в историята на турската авиация и първата жена, пилотирала изтребител в страната. Нейният живот е пример за преодоляване на лишенията и за ролята, която една личност може да изиграе за образа и модернизацията на държавата си.

От тежко детство до осиновяване от Ататюрк

Сабиха е родена в семейството на етнически босненци — Мустафа Изет бей и Хайрие ханъм, които загиват по време на Първата световна война. Когато през 1925 г. 12-годишната девойка среща Мустафа Кемал Ататюрк в Бурса и иска разрешение да учи в интернат, президентът я кани в президентската резиденция в Чанкая и я осиновява. Така Сабиха започва да живее с другите осиновени дъщери на Ататюрк — Зехра, Афет и Рукие (Еркин).

Образование и ново име

Тя завършва началното си образование в Анкара и след това учи в прочутия девически колеж в Üsküdar, Истанбул. Когато в Турция през 1934 г. е въведено задължително използване на фамилни имена, Ататюрк ѝ дава фамилията Гьокчен (производно от „гьок“ — небе). Името всъщност е възприето в чест на войнска личност, но скоро то ще съвпадне с призванието ѝ — авиацията.

Въведение в авиацията

Ататюрк поставя авиацията сред приоритетите на новата република — той е сред основателите на Турската авиационна асоциация още през 1925 г. На откриването на авиационното училище Türkkuşu на 5 май 1935 г. Сабиха е прикована от демонстрациите на безмоторни самолети и парашутисти. Ататюрк я пита дали иска да стане пилот — тя отговаря без колебание и е записана като първата жена-курсант по заповед на директора на училището, Фуад Булча. След интензивно обучение тя получава пилотна лицензия.

Професионална кариера и бойни полети

Някои ключови постижения в кариерата ѝ:

• Над 8 000 летателни часа в различни роли.
• Пилотирала 22 различни типа самолети.
• 32 часа изпълнявани бойни полети за бомбардиране.

Тя е изпратена в Съветския съюз за обучение в безмоторно летене, но при завръщането си прекъсва курса заради смъртта на осиновената ѝ сестра Зехра. В началото на 1936 г. Ататюрк я насърчава да се запише в Академията на ВВС — там Гьокчен усъвършенства уменията си и започва да пилотира бомбардировачи и изтребители в авиобазата в Ескишехир.

През 1937 г. тя участва в военни операции срещу избухналото въстание в региона Дерсим; в отчет на Генералния щаб се споменава нейно бомбардиране на „бандити“, а Авиационната асоциация ѝ присъжда медал със скъпоценни камъни за заслугите ѝ.

Дипломатична роля и учителска мисия

През 1938 г. 25-годишната Сабиха предприема петдневно турне из балканските държави, което засилва международния образ на Турция в годините на европеизация. По-късно тя става главен треньор в школата Türkkuşu и остава там до 1955 г., като лично обучава четири нови турски авиаторки — Едибе Субаши, Йълдъз Учман, Сахавет Карапаз и Незин Вираниали. Също така е член на Изпълнителния съвет на Турската авиационна асоциация.

Наследство и признание

В продължение на 28 години (до 1964 г.) Сабиха Гьокчен обикаля света като своеобразна визитна картичка на Турция. Нейната автобиографична книга «Живот по пътя на Ататюрк» е публикувана през 1981 г. от Турската авиационна асоциация в чест на сто години от рождението на Ататюрк.

Името ѝ остава в съвременния ландшафт на авиацията: международното летище на азиатския бряг на Истанбул носи нейното име. През 1996 г. Военновъздушната академия на Съединените щати я включва като единствената жена сред „20-те най-велики летци в историята на военната авиация“.

Памет

Сабиха Гьокчен остава символ на решимостта, професионализма и възможностите, които откриват модерните институции пред отделния човек — от бедно детство до високи международни признания. Нейната смърт на 22 март 2001 г. затвърждава наследство, което продължава да вдъхновява следващи поколения пилоти и авиатори.