Три тарифни зони за ток: как ще намалят сметките на домакинствата

Защо сегашната дневна и нощна тарифа не отразява реалността

Разделението на електроенергията на само две зони — дневна и нощна — все по-малко кореспондира с действителността на модерната енергийна система. Бързото навлизане на фотоволтаични мощности, промяната в моделите на потребление и динамиката на свободния пазар породиха парадокс: домакинствата често плащат най-скъпата тарифа точно в часовете, когато енергията на борсата струва най-малко. Д-р Борислав Колев, експерт с дългогодишен опит в енергетиката, коментира защо е време да помислим за нов модел на тарифиране.

Как стигнахме до абсурда да плащаме повече, когато токът е евтин?

Към 2026 г. инсталираната слънчева мощност в страната достига около 6 GW — приблизително три пъти повече от ядрените мощности. В резултат, в светлата част на деня слънчевите източници често диктуват предлагането на пазара. Това води до силно понижаване на цените около обяд — включително и отрицателни стойности в някои дни — но двузонната тарифа не дава възможност на потребителите да се възползват от това. В практиката потребителите продължават да плащат дневните ставки, въпреки че борсовите цени са ниски или отрицателни.

Основни дефекти на сегашния модел

Най-големият проблем е, че настоящата система не стимулира пренасочване на потреблението към евтините часове. Ако домакинствата и малките бизнеси могат да използват повече електроенергия в периода с излишък (например по обяд), те ще намалят сметките си и снабдителите ще купуват по-евтина енергия. Този двоен ефект би намалил общите разходи в системата.

Какво предлага моделът с три тарифни зони

Предложеният модел запазва нощния нисък тарифен сегмент и въвежда още един евтин интервал през деня, когато наличието на слънчева енергия е най-голямо. Накратко разпределението изглежда така:

• Нощен сегмент: ниски цени.
• Обеден сегмент (10:00–16:00; през лятото 11:00–17:00): също ниски цени.
• Сутрешен сегмент (6:00–10:00): намаление спрямо днешните дневни ставки.
• Вечерен пик (16:00–22:00): единствено тук остава скъпата енергия.

Дори потребители, които не променят навиците си, ще усетят известни намаления в сметките, защото броят на евтините часове значително се увеличава в сравнение със сегашната система.

Могат ли хората да спестят без допълнителни инвестиции?

Да. При предложените тарифи се търсеха лесни за разбиране графици и липса на допълнително оскъпяване за потребители, които не променят поведението си. Междувременно през обедните часове се предвижда над два пъти по-ниска цена в сравнение с настоящите нива — което дава възможност за реални икономии особено за малък бизнес, пенсионери и хора, работещи от вкъщи.

Ползи за мрежата и пазара

Разпределителната мрежа е амортизирана и обикновено претоварена само в пиковите моменти; през останалото време е по-свободна. Пренасочването на потреблението към обедните часове намалява натиска върху мрежата и намалява нуждата от скъпи инвестиции за справяне с пиковете. Освен това изравняването на потреблението намалява ценовата волатилност — вечери с цени от порядъка на стотици евро ще се срещат по-рядко, когато натоварването е по-разпределено в рамките на деня.

Защо регулаторът не е въвел тези промени досега?

Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) изпълнява ясни функции и разполага с квалифицирани експерти, но често липсва широк, междусекторен поглед. Понякога са необходими външни експертни идеи и конкретни законодателни предложения — промени, които често идват „отдолу нагоре” чрез инициативи и устойчиви, практични предложения.

Ще предизвика ли реформата социално напрежение?

Всяка промяна носи несигурност и някои потребители ще се притесняват от по-високи вечерни цени. Практиката от първите месеци след въвеждане обаче показва, че мнозинството ще отчетат по-ниски сметки и ще останат доволни. Най-голям ефект ще усетят тези с ограничени доходи и хората, които могат да пренесат част от потреблението си в евтините интервали.

Как това помага при бъдеща либерализация на пазара

Пълната либерализация е вероятна в дългосрочен план. За да не изпаднат битовите потребители в риск при отварянето на пазара, е нужно първо да има по-добра представа за това кога токът е скъп и кога е евтин — и култура на потребление, съответстваща на пазарните сигнали. По-скъпият и технически сложен елемент е подмяната на битовите електромери с такива, които отчитат на 15-минутен интервал; това е сериозна инвестиция. Предлаганата в момента реформа адресира първия проблем и действа като междинно решение, което подготвя потребителите за бъдещата пазарна реалност без незабавна подмяна на измервателните уреди.

Заключение

Моделът „ден/нощ” отдавна не отговаря на реалностите на модерния енергиен пазар. Превръщането на разпределението в три тарифни зони предлага прост, ефективен и бърз начин да намалим разходите за домакинствата и да направим системата по-устойчива. Време е за промяна — и колкото по-скоро тя бъде въведена, толкова по-бързо потребителите ще усетят ползите.

За експерта

Борислав Колев е доктор по ядрена физика от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. С над 20 години опит в енергетиката, включително като ръководител на производствени дейности в голяма енергийна компания, той участва в образователни програми за търговия и в европейски работни групи, свързани с общоевропейския борсов пазар на електроенергия. В момента е експерт в „Българска независима енергийна борса” и член на комисията по „Инженерна инфраструктура и енергийно планиране” към Столичния общински съвет. Автор е в „Климатека”.