Дара, успехите и тревогите: радостта на нацията в сянката на автокрация
Свободна радост и горчива осъзнатост
Последните дни донесоха поредица от поводи за гордост: триумфът на Дара, голям успех на ученик от София в световно състезание по математика и физика, престижното внимание, което "Джирото" отвори към България, и влизането ни в еврозоната. Надеждите ни дори се простират към още литературни отличия.
Тези наблюдения са изложени в публикация във Facebook от Евгений Кънев.
Лични победи, обществена тревога
Трябва обаче да признаем: повечето от тези успехи са плод на личен труд, талант и воля — заслуга на достойни българи, а не на системни политики. В същото време радостта е помрачена от вълна на необясним хейт срещу Дара и от „благодарност“, свързана с организирането на Джирото — която завърши с няколкомесечен арест на зам.-кмета Барбутов.
Дори включването в еврозоната, което би трябвало да бъде общонародно постижение, стана възможно след свръхусилия на ограничен кръг политици, срещу много спънки и опити за блокиране — вероятно под влияние отвън. Този факт омрачява успеха и оставя горчива нотка.
Защо радостта върви редом с тревогата
Наблюдаваме тревожно политическо оформление, което поставя под въпрос ценностите на хората, които действително създават повод за гордост. Вместо да укрепваме демократичните механизми, отново чуваме обещания и виждаме практики, които напомнят за изграждане на авторитарни модели — с реторика, която прилича на онази на Орбан и Тръмп, адаптирана към местната сцена.
Конкретни признаци, които тревожат
- Правилникът на парламента — Новият процедурен правилник, за който има индикации, че е подготвен така, че да прави Народното събрание по-лесно манипулируемо и склонно да утвърждава решенията на изпълнителната власт, което противоречи на духа на парламентарната република по Конституция.
- Концентрация на власт — Властта се събира около един център; рискуваме държавните решения да зависят от лични зависимости и интереси, а на обществото остава само надеждата тези зависимости да не навредят на страната.
- Риторика и поведение — Езикът и поведението на управляващите копират популисткия модел: "Имам мнозинство и ще постъпвам както реша, без да търся обяснения", съпроводено с призиви към гражданите да работят и плащат, но да не търсят защита от Европа, ако са "патриоти".
- Липса на истинска прозрачност — Двойните стандарти в поведението на някои лидери позволяват да се заявяват едни позиции в чужбина и съвсем други на местна сцена — конструкция, която обезценява доверието и прави политиката непредвидима.
- Транзакционна външна политика — Вместо активно да търсим място в европейските решения, виждаме практики на транзакции и търсене на двустранни чадъри по примера на стари навици: по-лесно търсим подкрепа на места, където има конкретни интереси, отколкото да изграждаме стабилен евроатлантически курс.
- Небалансирана външна ориентация — Външната ни политика рискува да бъде разтеглена между противоречиви интереси, което оставя страната уязвима и деморализирана — с лесно откриваем образ на необясними компромиси и загуба на ясна посока.
Заключение
Радостта от индивидуалните и национални успехи е реална и заслужена. Но ако не сме внимателни към политическите процеси, които ги обграждат, тези успехи могат да останат само светли моменти сред дълбоки системни проблеми. Държавата се нуждае от институции и лидери, които да пазят и умножават постиженията, а не да ги поставят под риск в името на краткотрайни политически печалби.
