Кеворк Кеворкян: думите, които оголват парламента

Случката в пленарната зала

На 6 март в пленарна зала председателката на Народното събрание, без да забележи, че микрофонът ѝ е включен, произнесе реплика, която бързо се разпространи в публичното пространство. В нея тя използва народен израз, модифициран така, че да звучи още по-грубо: „Ще ви таковам и чекиджиите”. Случаят бе коментиран в социалните мрежи от журналиста Кеворк Кеворкян, който използва момента, за да подчертае по-широкото значение на инцидента.

Неофициалната история срещу официалната театралност

Кеворкян отбелязва, че неофициалната история на парламента често е по-истинска и по-увлекателна от официалните доклади и декларации. По-накратко: зрителят на политически представления вижда слабите актьори в неудобни роли, а тяхната словесна „разпасаност” проблясва като доказателство за това, което всъщност се случва зад фасадата.

Произходът на думата и нейните коннотации

Репликата подтиква към размишление за думата „чекиджия” — нейния етимологичен произход и употреба. На пръв поглед връзката между „чекия” (сгъваемо джобно ножче) и обозначаването на определена сексуална практика изглежда парадоксална и необяснима. Народният език често крие такива загадки: една дума може да възникне при мистериозни обстоятелства и да получи многопластово значение, което трудно се проследява в една-единствена логична верига.

Метафората за „словесното самозадоволяване”

Авторът използва метафората за онанизма, за да опише постоянната словесна активност на част от депутатите — безплодни, шумни и далеч от реални решения. Примерът с библейския Онан е припомняне как историческите образи се превръщат в етикети за човешко поведение и как те остават в речника и културата ни с определени морални конотации.

Диагноза: парламентарно безплодие

Изводът на Кеворкян е ясен: много от народните представители са годни главно за словесни упражнения — „да дялкат” и да произвеждат празни приказки, а не да създават полезни неща. Тази оценка обяснява и защо репликата на председателката не предизвика масова изненада сред публиката и защо част от депутатите останаха мълчаливи — те добре знаят собственото си място в спектакъла.

Речникови бележки и цензура

В речниците „чекия” се дефинира като сгъваем джобен нож, а „чекиджия” носи двоен смисъл: както „нямащ стойност човек”, така и „мъж, който се самозадоволява”. Именно тази двусмисленост прави обръщението ударно и подходящо, според коментара. По-интересно е друго: платформи и медии масово заглушиха или цензурираха репликата — вероятно, за да предотвратят бурни одобрения или неодобрения от публиката.

Провокационни въпроси

Кеворкян формулира редица риторични въпроси: можем ли да очакваме от депутатите да престанат да „мелят” с устите си и да започнат да действат; колко струва „съединението” на събрание, съставено от хора с такъв епитет; и дали обществото е готово да се вгледа в друг вид самозадоволяване — този с властта, който по думите му е достигнал опасни мащаби.

Крайни размисли

Инцидентът с включения микрофон и думите, които прозвучаха, не е само куриоз — той е огледало на по-широки проблеми: деградация на политическата реч, културна двусмисленост и устойчива неспособност за продуктивен политически диалог. Може би най-важният извод е прост: ако искате промяна, трябва да започнете от изискванията към тези, които говорят от името на обществото — и да намалите шума в името на резултата.