1 май 1873: Появата на сатиричния вестник ‘Будилник’ под редакцията на Христо Ботев

May 1, 2026 Информирваш ме

Кратка история и контекст

На 1 май 1873 г. излиза първият брой на сатиричния вестник „Будилник“, чието редакторско перо е Христо Ботев. В списанието Ботев публикува стихотворението „Гергьовден“ и фейлетона „O, tempora! O, mores!“. Поради липса на средства изданието спира след третия брой на 20 май 1873 г.

Хронология на журналистическата дейност на Христо Ботев

Февруари 1868 г. — Публикува в „Дунавска зора“ стихотворението „Към брата си“.
Август 1869 г. — Сътрудничи в революционно-сатиричния вестник „Тъпан“.
8 август 1870 г. — В „Свобода“ излиза стихотворението „Елегия“.
23 август 1870 г. — В същия вестник публикува „Дялба“, посветено на Любен Каравелов.
10 юни 1871 г. — Появява се бр. 1 на вестник „Дума на българските емигранти“.
8 април 1872 г. — Публикува в „Свобода“ стихотворението „Странник“.
1873 г. — Редактира дописки и поддържа сатирична рубрика във в. „Свобода“. Издава превода си „Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете“.
1 май 1873 г. — Стартира сатиричното издание „Будилник“.
20 май 1873 г. — След бр. 3 вестникът прекратява излизането си поради финансови трудности.
11 август 1873 г. — Публикува в „Независимост“ стихотворението „Хаджи Димитър“.
Септември–ноември 1873 г. — В „Независимост“ се появяват „В механата“, „Моята молитва“ и „Зададе се облак тъмен“.
12 октомври 1874 г. — Вестник „Независимост“ спира излизането си.
Август–октомври 1874 г. — Публикува във „Независимост“ фейлетоните „Послание от небето“ и „Длъжностите на писателите и на журналистите“.
8 декември 1874 г. — Под редакцията на Христо Ботев започва да излиза в. „Знаме“.
2 март 1875 г. — В „Знаме“ излиза фейлетонът „Политическа зима“. През тази година Ботев издава и преводи: изследване на Д. Иловайски „За славянското произхождение на дунавските българи“ и драмата „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров.
14 септември 1875 г. — Появява се последният брой на „Знаме“.
30 септември 1875 г. — Излиза стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова“. Ботев публикува и „Стенен календар за 1876 година“, включващ последното му стихотворение „Обесването на Васил Левски“.
1875 г. — Приживе Ботев издава само една книга със свои произведения и превежда три книги.
5 май 1876 г. — Излиза бр. 1 на в. „Нова България“, посветен на събитията около Априлското въстание.

Повече материали

За историята и трагичната съдба на поета очаквайте продължението на публикацията на 2 юни на Факти.bg.

ГЕРГЬОВДЕН

Христо Ботев

"Паситесь, добрые народы!
Вас не разбудит чести клыч;
Начто стадам дары свободы?
Их должно резать или стричь..."
                                              А.С. Пушкин

Ликуй, народе! Старо и младо
хвалете и днес бога и царят!
Днес е Гергьовден. От овце стадо
тъй блейше вчера подир овчарят,
когато тоз цар, безгрижен, глупав,
както и всички царьове земни,
поведе стадо с кривакът хубав
и с умни псета - министри верни,
без портфейли, но и без заплата,
на кои същ цар и да погледне,
"Блазе ѝ - би казал, - живей овцата
и от народът мой по-честито!"

И тръгна стадо с агнета дребни,
върви и крета от път убито,
та сичко младо под нож да легне
за свети Гергя - божи разбойник...

Бездушен, глуп, изгнил покойник
жертви ли иска? Иска овчарят,
гладното гърло, попът пиени,
както от тебе, народе, царят
иска за свойте гнусни хареми
и за тез, що те мъчат, обират;
а ти им даваш потът, кръвта си
и играйш даже, кога те бият!

На` - днес богати и сиромаси,
пиени там - те песни пеят
и хвалят с попът бога и царят...

Ликуй, народе! Тъй овце блеят
и вървят с псета подир овчарят.