Михаил Миков пред ФАКТИ: Крахът на БСП — последица от години на безпътица

Интервю с Михаил Миков

След категоричните резултати от изборите на 19 април политическият пейзаж в страната рязко се промени. Победата на Румен Радев и убедителното мнозинство, което влезе в парламента с неговия проект, отварят нова страница — не само смяна на властта, а и изпитание дали обещаните промени ще се случат или ще се повторят стари практики. Особено болезнено е оттеглянето на БСП от Народното събрание — феномен без прецедент в новата ни история. Пред ФАКТИ коментира бившият лидер на партията Михаил Миков.

Как обяснявате убедителния вот за Румен Радев и какво го направи възможен?

Според Миков вотът е бил категоричен и преди всичко наказателен — реакция срещу управленски модели, които мнозина възприемат като безпринципни. Хората искат промяна в начина на управление: повече държавност, законност и по-малко лични зависимости, които превръщаха отделни фигури в неподотчетни господари на сектори и територии.

Ще доведе ли това до ново еднолично управление, след като проектът на Радев има абсолютно мнозинство?

Миков предупреждава, че мнозинството само по себе си не гарантира нищо — важно е каква ще бъде практиката на управлението. Ключът е в конкретните управленски и законодателни решения, които трябва да предотвратят причините, довели хората до гласуване за промяна.

Как оценявате отсъствието на БСП от парламента за първи път в пост комунистическия преход?

Това е сериозен удар за представителството на левите избиратели, смята Миков. Той подчертава парадокса: искането за промяна в дясната политика донесе на парламента предимно дясно представителство, докато гласовете на мнозинството — живеещо в най-бедната страна в ЕС — останаха без адекватно ляво представяне. Вижда се несигурност по отношение на позициите на „Прогресивна България“ спрямо интересите на широки социални слоеве.

Доколко прехвърлянето на электорат към Радев (със статистика за около 12,8%) обяснява загубата на БСП?

Миков отбелязва, че проблемът е много по-дълбок и е натрупван с години. От 2017 г., когато БСП е имала близо 800 000 гласа, до предния парламент тя дойде с около 200 000, а сега е под 100 000. Той посочва политическата безпътица, организационната несъстоятелност и разпад в редиците като основни причини. Призивите му за промяна оставали често нечути и като симптом дава пример с общини, където членската маса е по-голяма от получените гласове.

Какъв изход предлага за БСП?

Нужно е реалистично и без илюзии преосмисляне на ролята и стратегията на партията. Миков настоява за радикални мерки — но признава, че сегашните партийни органи трудно могат да ги проведат. Според него има самозаблуда в ръководството, както и прекомерна склонност към участие в управленски формули на всяка цена, което е изтощило партията политически и организационно.

Загуби ли БСП заради съюзи с други партии, включително с ГЕРБ?

Миков смята, че правилото „който влиза във власт с ГЕРБ, губи“ се потвърждава. Той обръща внимание и на участието в кабинета „Петков“ — безпринципните съюзи и практики, насочени към властта на всяка цена, са допринесли за обезкървяването на партията.

Какви са най-важните предизвикателства пред новото управление според Миков?

Най-спешни са икономическите проблеми и енергетиката. Цените на енергийните ресурси поставят населението и бизнеса в трудна ситуация. Новото управление трябва да разработи решения за използване на наличните енергийни мощности — особено в топлоцентралите и атомната енергетика — така че да се избегнат драматични социални и икономически последици.

Каква външна политика трябва да следва България?

Миков подчертава, че ориентацията към ЕС и НАТО не бива да се поставя под въпрос, но връзките с Русия и Китай трябва да се разглеждат през призмата на българските интереси. Според него е нужна по-умерена и прагматична външна политика, която да отразява обществените нагласи и реалните интереси на гражданите, като се има предвид и динамиката в позициите на други европейски държави.

В заключение Миков призовава за искрен самокритичен анализ в БСП и за смели организационни и политически стъпки, ако партията иска да възвърне доверие и роля в представителната политика на страната.