Мирчев: Демонтажът на мрежата ‘Пеевски–Борисов’ остава приоритет
Мълчанието за модела говори повече от думите
Ивайло Мирчев каза, че е слушал внимателно излиянията на Антон Кутев тази сутрин и отбелязва едно важно нещо: липсва споменаването на модела „Пеевски–Борисов“. Това, според него, не е дребен пропуск, а симптом.
Мирчев припомня, че гласувалите на изборите са дали ясен мандат — не само за управление, но и за изпълнение на една превесна задача, която протестите формулираха: разграждане на системата от зависимости, която задушава страната.
С тази система, обяснява той, се оформя тъмен механизъм: институции, превърнати в средство за обслужване на частни интереси; съдебна система, която често отказва да разследва корупция на високо ниво; регулатори и медии, които функционират зависимо; непрозрачно държавно финансиране и клиентелистки мрежи, захранвани чрез обществени поръчки.
Сред другите тревожни сигнали са селективният достъп до публични ресурси за онези, които се позират „под герба“, и служби за сигурност, в които лични и криминални интереси проникват и ерозират функциите им. За Мирчев това е истинската същност на проблема — не просто смяна на лица, а разглобяване на мрежа от зависимости.
Когато политиците се занимават със словесни играчки и двусмислени формули в медиите, според него те всъщност избягват да предложат ясен план как ще бъде направен този демонтаж. Липсата на конкретика е равносилна на отказ да се изправят пред задачата.
Особено тревожно е, допълва Мирчев, ако не може да се поеме дори символичен ангажимент — например относно охраната на фигури като Борисов и Пеевски. Такъв ангажимент е знак, че времената на недосегаемост свършват; нежеланието да се говори за него прилича на тайни договорки зад кулисите.
Мирчев предупреждава: ако още при откриването на парламента партията на президента не представи конкретни намерения за разграждане на модела, чието име вече не смеят да произнасят, това ще бъде признак за разминаване между обещанията и реалните намерения — подмяна на задачата, която избирателите възложиха.
В заключение той подчертава, че думата „демонтаж“ има смисъл само когато става дума за системно разглобяване на институционални, медийни и икономически връзки — а не за поредната формална смяна на властта.
