Тръмп заплаши с „превземане“ на Куба — островът в енергийна и политическа криза

Нарастващо напрежение и остри думи

Американският президент заяви пред репортери, че „би било чест да превземем Куба“, добавяйки, че страната може да бъде „освободена или превзета“ и че „мисли, че може да прави с нея каквото си иска“. Тези твърдения идват в условия на ескалиращи политически, икономически и военни мерки около островната държава.

Последователност на действията от Вашингтон

САЩ започнаха да увеличават военното си присъствие в Карибския регион още през август 2025 г., а през септември системно атакуваха кораби, за които твърдят, че са замесени в трафик на наркотици. През януари 2026 г. президентът обяви извънредно положение за националната сигурност, свързано с „заплахата, представлявана от Куба“. В свои изказвания той описа положението на острова като „много трудна хуманитарна ситуация” и прогнозира, че управлението там „скоро ще падне“.

Блокада и енергиен колапс

В резултат на засиленото натискане върху доставките на гориво, Куба за първи път от десетилетия остава без външни енергийни субсидии. Надеждният поток от венецуелски петрол—в рамките на дългогодишни схеми за субсидирани доставки—е прекъснат, като някои медийни публикации свързват това със засилена военна активност и задържания. Под натиска на Вашингтон Мексико също прекрати износ към острова.

Резултатът е масивно енергийно напрежение: системите в страната започнаха да отказват една по една и по информация на Le Monde целият остров остана без ток. Агенция AP съобщава, че засегнатите са около 11 милиона души. Министерството на енергетиката докладва „пълно спиране“ на електрическата система и започна разследване.

Кубинското ръководство казва, че страната не е получавала доставки на петрол повече от три месеца и се опитва да работи върху алтернативи като слънчева енергия, природен газ и топлоелектрически централи. Преди това прекъсване огромна авария остави без ток западната част на острова, което засегна милиони.

Реакции от Хавана

Президентът Мигел Диас-Канел предупреди, че Куба е готова да защити своя суверенитет и отхвърля опитите за сплашване. Той изтъкна, че заплахите напомнят за предишни враждебни политики, прилагани от някои администрации във Вашингтон.

Дипломатически и политически натиск

Според публикация в The New York Times американската администрация е настоявала пред Хавана за отстраняването на Мигел Диас-Канел от поста. Източниците посочват, че САЩ виждат в него хардлайнер и пречка пред икономическите реформи, които американските преговарящи търсят. В същото време не се търсят масови промени в останалите нива на правителството и според източници Вашингтон не е настоявал за конкретни действия срещу членове на фамилията Кастро.

Ако кубинските власти се съгласят на отстраняване на президента като част от преговорите, това би било най-съществената политическа промяна, породена от диалога между двете страни от последните месеци.

Международен контекст

Преди това изказване американски медии, сред които The Atlantic, спрягаха възможността Куба да се окаже следващият „целеви обект“ в политическия дневен ред на Вашингтон. В отговор Хавана обяви, че обвинява енергийната блокада на САЩ за част от проблемите си. През януари американският президент заплаши с налагане на тарифни мерки спрямо държави, които продължат да доставят горива на острова.

Кой е Мигел Диас-Канел

Диас-Канел, роден през 1960 г., е президент на Куба от 2018 г. и оглавява и Комунистическата партия. Според текущия мандат в него остават около две години служба като държавен глава.

Какво следва

Ситуацията остава динамична: ескалацията на реториката и блокадата увеличава риска от по-широки социални и политически последствия на острова, докато международните играчи следят отблизо потенциалните развръзки. Надеждите за промяна в режима се сблъскват с реалността на енергийния колапс и усилващите се заплахи от военна намеса или принуда.