Илон Мъск искал контрол над OpenAI, за да финансира проект за град на Марс от $80 млрд.

May 6, 2026 Информирваш ме

Грег Брокман, президентът на OpenAI, заяви в съдебно производство, че Илон Мъск е искал пълен контрол над компанията като условие за преминаване към търговски модел — с цел да набере 80 милиарда долара за построяване на самоподдържащ се град на Марс.

Какво се случи в съда

Показанията бяха част от съдебния процес в Калифорния, който може да определи съдбата на OpenAI — фирмата, която стартира глобалния интерес към генеративния изкуствен интелект след пускането на ChatGPT в края на 2022 г. Според Брокман, желанието на Мъск за радикална промяна на структурата на организацията датира от 2017 г.

Ключови акценти от свидетелствата

Брокман каза, че Мъск настоявал OpenAI да се превърне от неправителствена организация в печеливша компания, но само ако той поеме ръководството и притежава контролен дял.
Причината, посочена от Брокман, била амбицията на Мъск да създаде устойчива колония на Марс и да набере около 80 милиарда долара за тази цел — според репортаж на Reuters, цитиран от bgonair.bg.
OpenAI планира да инвестира значителни суми в изчислителни мощности и според Брокман възнамерява да вложи около 50 милиарда долара в инфраструктура за изчисления през 2026 г.

Претенциите на Мъск

Мъск обвини OpenAI и главния изпълнителен директор Сам Алтман, че са го подвели да дари 38 милиона долара, след което организацията е изоставила първоначалната си мисия и се е превърнала в печеливша компания с цел лично обогатяване. Той иска обезщетение в размер на 150 милиарда долара, които да бъдат изплатени на неправителствената организация, както и отстраняването на Алтман и Брокман от ръководните им постове. Мъск напусна борда на OpenAI през февруари 2018 г.

Детайли от разказа на Брокман

В един спорен епизод Брокман описа среща, на която Мъск заявил, че заслужава мажоритарен дял заради своя бизнес опит и че ще използва този контрол, за да финансира проекта за марсиански град. Брокман цитира думите му: „Трябват ми 80 милиарда долара, за да създам град на Марс. В крайна сметка той искаше пълен контрол.” По думите на Брокман, Мъск бил толкова настоятелен, че създал напрежение и му дошло да се уплаши, че може да бъде ударен. Вместо това Мъск взел картина на Йошуа Съцкевер и напуснал разгневен, като заплашил да прекрати допълнителните вноски, докато спорът не бъде решен.

Контрааргументи и финансови мотиви

Адвокатите на Мъск опитаха да представят Брокман като човек с лични финансови интереси. На съдебните изслушвания Брокман заяви, че неговият дял в OpenAI се оценява на почти 30 милиарда долара и разкри участия в стартиращи компании, подкрепяни от Алтман, както и 1% от фамилния инвестиционен фонд на Алтман. Сред доказателствата бе и запис в дневника на Брокман от 2017 г.: „Финансово, как мога да достигна 1 милиард долара?”.

Връзката със SpaceX и възможно IPO

В материалите по делото се посочва, че SpaceX също може да излезе на борсата тази година с мащабно първично публично предлагане, което потенциално да надмине това на OpenAI. Документи показват, че бордът на SpaceX е одобрил през януари предоставянето на 200 милиона акции със засилени права на глас на Мъск, ако пазарната стойност достигне 7,5 трилиона долара и бъде създадена постоянна колония на Марс с поне 1 милион жители.

Какво означава това за индустрията

Процесът хвърля светлина върху напрежението между мисия и монетизация в бързо растящата полета на изкуствения интелект. Дебатът около контрола, финансирането и корпоративната структура на OpenAI може да има дългосрочни последици за това как се развиват и финансират водещите AI проекти.