Къде водят държавните харчове: контрол или дългова спирала?
Държавните разходи под микроскоп
Бюджетният дефицит нарасна с около 1 млрд. евро само за един месец — от февруари до март. Реакцията на правителството, включваща предложение за намаляване на капитала на Българската банка за развитие (ББР), предизвика остри критики от икономически наблюдатели, които предупреждават, че подобни мерки могат да бъдат контрапродуктивни.
Къде стои резервът и какво означава това
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България посочва, че фискалният резерв все още гарантира средства за няколко месеца напред, затова в момента ситуацията не е критична. Въпреки това той предупреждава, че не бива резервът да бъде изчерпан, защото пазарите ще изискват по-високи лихви, ако търсенето на финансиране се увеличи.
По думите му, ако настоящата траектория на задлъжняване се запази, новият дълг ще нарасне значително — според изчисленията, външният дълг се е увеличил от около 24 млрд. евро до 37,5 млрд. евро в периода 2024–2026 г., а при продължаване на тенденциите това ще доведе до удвояване на задълженията в следващите години.
Числата: приходи срещу разходи
Икономистът Никола Филипов отбелязва, че в първите четири месеца на годината разходите са нараснали с 17%, докато приходите са се повишили с около 10% — дисбаланс, който генерира дефицит. Той предупреждава, че постоянното финансиране на текущите разходи с нов дълг води до покачване на лихвените разходи и влошаване на публичните финанси.
Рискове и сравнителни сценарии
Експертите изразяват опасения, че при задълбочаване на проблемите страната може да се изправи пред модели, напомнящи гръцкия или румънския сценарий на финансова криза — тоест комбинация от високи лихви, нужда от строги икономии и съкращения.
Предлагани мерки от експертите
Сред предложените мерки са:
– намаляване на администрацията с цел съкращаване на текущите разходи;
– мораториум върху увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) и автоматичните индексирания на пенсиите;
– премахване на т.нар. автоматизми, които свързват растежа на възнагражденията в публичния сектор с фиксирани формули;
– разясняване и промяна на системата за социални осигуровки — включително идеята държавните служители сами да поемат своите осигурителни вноски;
– отмяна на специфични добавки, въведени в периода на COVID-19, които продължават да натоварват бюджета.
Илиев приема, че съкращението на администрацията е стъпка в правилната посока, но не достатъчна. Той подчертава, че докато не се замрази растежът на МРЗ и пенсиите, проблемите няма да бъдат решени. Филипов също настоява за замразяване на минималната заплата, тъй като тя според него „натоварва частния бизнес“.
Велев добавя, че през последните години средните възнаграждения в страната са скочили с около 10–14%, докато производителността се е увеличила само с 1–3% — дисбаланс, който затруднява конкурентоспособността на сектора и оказва натиск върху бюджета. Той също така отбелязва, че автоматизмите се отнасят не само за МРЗ, но и за средните заплати в сектори като МВР, отбрана и образование.
Структурни заключения
Експертите посочват още, че бюджетната сфера е „пренаселена“ — с приблизително 25% повече заети, отколкото са необходими за обслужване на населението. За илюстрация, според публикуваните данни около 1,5 млн. души в частния сектор поддържат близо 2 млн. пенсионери и около 600 хил. души в публичния сектор. По тази причина Филипов и Илиев предлагат държавните служители да поемат свои осигуровки, което би намалило натиска върху публичните финанси.
Възможни ефекти от реформите
Според анализите замразяването на МРЗ и премахването на автоматизмите биха помогнали за стабилизиране на бюджета и биха ограничили нуждата от нов дълг. Тези мерки също могат да понижат инфлационния натиск. В същото време експерти като Велев предупреждават, че постигането на балансиран бюджет няма да стане бързо и изисква пакет от структурни реформи и политическа воля.
Кратко резюме
Ключовият извод е, че към момента кризата не е неотложна, но тенденциите в разходите и задлъжняването създават риск, ако не бъдат предприети структурни мерки: контрол върху растежа на разходите, реформа на автоматичните механизми за увеличение на заплати и пенсии и по-строг контрол върху публичната администрация. Без такива промени България рискува да срещне по-високи разходи по дълга и натиск върху икономическата устойчивост.
