Алкатрас: Как и защо затворът бе закрит на 21 март 1963 г.

Кратък преглед

На 21 март 1963 г. сградите на известния островен затвор бяха окончателно затворени и последните 27 затворници напуснаха „Скалата“. Официално причината за закриването е огромната цена за поддръжка и обезпечаване на режима на острова.

От остров на птиците до укрепена военна база

Първият европеец, достигнал острова, е Хуан Мануел де Аяла през 1755 г., който го нарича La isla de los alcatraces — „островът на белите пеликани“ заради множеството птици. През 1847 г. там се изгражда първият морски фар по Тихоокеанското крайбрежие. След „Златната треска“ през 1848 г. правителството укрепва острова с далекобойни оръдия — достатъчни да потопят кораб на разстояние до около 5 км — за да защити залива от външни заплахи.

Ранна употреба като затвор

Още с избухването на Гражданската война през 1861 г. Алкатрас започва да приема първите заточени. През следващите десетилетия населението му расте: през 1898 г. там вече се държат около 450 души, а след земетресението в Сан Франциско през 1906 г. стотици цивилни затворници са прехвърлени на острова. До 1912 г. на главния хребет е издигната триетажна сграда, която обаче става недостатъчна за нуждите на учреждението.

Военен режим и строга дисциплина

От 1907 г. Алкатрас е първият военен затвор в САЩ. Затворниците живеят при жестоки условия — изолация, желязна дисциплина и строги ограничения: някои лишени от достъп до библиотека, кореспонденция или посещения, други — от правото да разговарят помежду си. Репутацията на мястото бързо се оформя като едно от най-строгите в страната.

Преход към федерален затвор

През голямата депресия поддръжката на военния обект става непосилна и през 1934 г. собствеността се прехвърля на Министерството на правосъдието. През април същата година шефът на Федералните затвори Санфорд Бейтс и министърът на правосъдието Хоумър Къмингс стартират т.нар. „Проект Алкатрас“ — преустройство и превръщане на острова във федерален наказателен дом за най-известните и трудни за контрол престъпници.

Реконструкция и нов режим

Концепцията е променена изцяло: 600 килии с изглед единствено към затворническия двор, охранителни пасажи на високо зад стоманени прегради, електрификация на клетките и масивни стоманени решетки на всички достъпни отвори. Новият федерален затвор отваря през август 1934 г., а сред първите прехвърлени са лишени от свобода от Макнийл Айлънд, Атланта и Левънуърт — сред тях фигури като Ал Капоне, Робърт Страуд (известен като „Птичаря“), „Машинното оръжие“ Джордж Кели и други прочути имена от епохата на организираната престъпност.

Опити за бягство и най-известната измама

Според официалните данни никой не е успял да избяга окончателно от Алкатрас. За цялото съществуване са регистрирани 14 опита, включващи 34 души: петима са застреляни при опит, двама са се удавили, петима остават в неизвестност, а останалите са заловени. Най-голямата мистерия остава бягството от лятото на 1962 г., когато Франк Морис и братята Кларънс и Джон Англин изчезват при неясни обстоятелства — ФБР разследва дълго, но следи така и не излизат на светло.

Промените след закриването

След закриването островът е необитаем до 1969 г., когато група американски индианци го заемат, объявявайки го за индианска собственост и планирайки културен център. Постепенно обаче мястото се превръща и в приют за бездомни. На 1 юни 1970 г. пожар опустошава част от селището и нанася сериозни щети на няколко ключови сгради и на историческия фар.

Алкатрас като национален парк и туристическа атракция

На 11 юни 1971 г. федерални маршали заедно с Бреговата охрана изгонват останалите обитатели. През 1972 г. Конгресът учредява Националния парк Голдън Гейт и включва острова в неговата територия. От есента на 1973 г. Алкатрас е отворен за посетители и бързо се превръща в една от водещите забележителности на парка, приемайки над милион души годишно.

Днес

Днес Алкатрас е едновременно исторически музей и природен резерват: сградите на затвора са превърнати в експозиция с автентична мебелировка и разкази за някои от най-известните затворници, а островът поддържа богата растителност и големи колонии от птици — наследство от времето, когато първите имена му дават името „остров на пеликаните“.