Спътникова тревога: Мексико Сити потъва с до 25 см годишно
Спътникови наблюдения показват сериозно слягане
Нови данни от спътника NISAR на НАСА показват, че части от Мексико Сити потъват с темпове, които вече могат да бъдат проследени от космоса. Измерванията показват, че в отделни райони понижението достига до 25 сантиметра годишно.
Причини и исторически контекст
Наслагването на интензивно изпомпване на подпочвени води и бърза урбанизация доведе до свиване на древното езерно легло, върху което е изграден мегаполисът. Процесът на слягане се наблюдава вече над век: общото понижение на терена за този период надхвърля 12 метра, а в края на XX век в някои зони са регистрирани темпове над 35 см годишно.
Най-застрашени райони и инфраструктура
Най-тежко засегнати са участъци около международното летище и близо до монумента “Ангелът на независимостта”, където понижението е средно около 2 см на месец. В историческия център се наблюдава неравномерно слягане, което вече кара сгради като Метрополитенската катедрала да се накланят.
Геофизикът Енрике Кабрал от Националния автономен университет на Мексико предупреждава, че процесът удря ключова градска инфраструктура — метрото, водоснабдителните мрежи, канализационните и дренажните системи и пътищата. Повредите в канализацията допълнително задълбочават водната криза.
Как NISAR помага при проследяването
Спътникът NISAR използва радар с дълги вълни, способен да регистрира минимални движения на повърхността при всякакви атмосферни условия. Данните от периода октомври 2025 г. — януари 2026 г. показват зони, които са потънали повече от половин инч (над 2 см) на месец, което прави наблюдението от космоса особено ценно за ранно предупреждение.
Практическо приложение и следващи стъпки
Технологията позволява детайлно картографиране на деформациите и ще подпомогне локални анализи и оценка на риска за отделни сгради и инфраструктурни обекти. Освен урбанистични проучвания, NISAR се използва и за наблюдение на ледникови промени, земетресения и други въздействия на климата.
Градските власти и научната общност ще използват тези нови данни, за да приоритизират ремонтни дейности и стратегии за управление на водните ресурси, докато продължават изследванията за устойчиви решения на все по-видимия проблем със слягането.
