Алармен сигнал за публичните финанси: дефицитът стигна 15‑годишен пик

Рязко влошаване на фискалния баланс

Бюджетът за 2025 г. е завършил с дефицит от 4,1 млрд. евро — над 3,5% от БВП за годината, сочат последните данни, върху които Фискалният съвет базира препоръките си към редовното правителство при подготовката на проектобюджета за 2026 г.

Какво стои зад числата

Регистрираният резултат превишава 3%-овия праг, предвиден в Пакта за стабилност и растеж. Въпреки това към момента няма непосредствен риск от процедура за свръхдефицит — действащата дерогация за разходите за отбрана означава, че част от военните разходи ще бъдат изключени при окончателните корекции и официално отчетеният дефицит вероятно ще бъде ревизиран надолу.

Натрупан дефицит и дълг

Към март 2026 г. кумулативният дефицит възлиза на 1,5 млрд. евро (1,2% от БВП) — най-високата стойност от 2010 г. насам. Това е знак за значителен и продължаващ бюджетен дисбаланс, според Фискалния съвет.

Общите разходи на правителството за 2025 г. достигат рекордните 48,4 млрд. евро (41,7% от БВП), а приходите са около 44,3 млрд. евро (38,2% от БВП). Разликата не се дължи на цикличен спад в икономиката, а на устойчиви структурни проблеми в публичните финанси.

Причини за дисбаланса

Основният двигател на дефицита е незадоволително покритото увеличение на текущите социални трансфери и публични възнаграждения. Пенсиите и разходите за основни публични услуги — ред, образование, здравеопазване и социална политика — растат бързо и формират дългосрочни ангажименти за бюджета.

Бързото повишение на заплатите в публичния сектор също оказва натиск върху заплащането в частния сектор, което се покачва по-бързо от производителността и допринася за инфлационни очаквания. Предварителните данни за инфлацията през април потвърждават тази тенденция.

Разходи за обслужване на дълга

Консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ през 2025 г. приближава 30% от БВП. Разходите за лихви нарастват със 76% до 954 млн. евро, което представлява 0,8% от БВП — следствие от взимането на нови задължения.

Препоръки на Фискалния съвет

За да се овладее ситуацията и да се подготви стабилен бюджет за 2026 г., Съветът предлага набор от кратко- и дългосрочни мерки:

• Запазване на сегашната данъчна политика: ниските ставки и плоският данък се посочват като преимущество, а проблемът е предимно в разходната, а не в приходната част на бюджета.
• Премахване на автоматичните увеличения на заплати и пенсии, предвидени в специалните закони за отделни сектори, тъй като те генерират постоянен растеж на разходите и допълнителен инфлационен натиск.
• Уеднаквяване на режима на разпределение на осигурителната тежест между работодател и служител за всички заети; държавните служители и полицаите да плащат същите осигуровки като останалите. Препоръчва се и преразглеждане на категориите с право на ранно пенсиониране.
• Административна реформа: оптимизация на числеността, структурата и функционалността на администрацията, преструктуриране и консолидиране на ведомства с припокриващи се функции. Като пример се дава намаляване на министерствата от 19 на 16.
• Освобождаване на работещите, които са навършили пенсионна възраст, в кратък срок и закриване на незаетите щатни бройки, за да се намалят незабавно разходите за персонал и да се предотврати натиск за попълване на вакантни позиции.

Поглед напред

Фискалният съвет подчертава, че спешните мерки трябва да бъдат съчетани с по-дълбоки структурни реформи, насочени към трайно оптимизиране на публичния сектор и намаляване на постоянния натиск върху бюджета. Само комбинация от контрол върху разходите, реформа в администрирането и целенасочени политики може да върне фискалната стабилност.

Правителството и парламентът имат ограничено време да предприемат решения, които да смекчат последиците за икономиката и да предотвратят по-нататъшно влошаване на публичните финанси.