Въздушната спешна помощ в България: защо хеликоптерите не спасяват повече животи

Системата остава непълна почти две години след старта

Смъртта на мъж в планината отново разпали дебатите за ефективността на въздушната спешна медицинска помощ в България. Почти две години след официалния старт, системата все още не изпълнява пълноценно ролята си — въпреки наличието на медицински хеликоптери, те рядко са ангажирани при пътни инциденти и почти липсват т.нар. първични мисии, при които хеликоптерът излита директно до мястото на събитието и транспортира пострадалия към болница.

Теория срещу реалност

Според концепцията въздушната помощ трябва да достига бързо до пострадалите и да осигурява транспортиране в рамките на “златния час”. На практика обаче основният обем от полетите у нас са планински спасявания или междуболнични трансфери. Репортаж на NOVA сочи огромна разлика в активността в чужбина: за близо две години България отчита около 200 мисии, докато само в една година в Австрия те са над 21 000.

Главните проблеми

• Недостатъчен брой първични мисии — изпращания директно до мястото на инцидента са редки.
• Незавършена мрежа от бази — вместо планираните шест, функционират само в София и Сливен.
• Ограничен технически капацитет — част от машините имат ограничения (например не могат да транспортират бебета под 5 кг).
• Проблеми с изпълнението на инвестиционните проекти — неизпълнени ангажименти при изграждането на базите и риск от загуба на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Гласове от полето

Димитър Димитров от Българската лавинна асоциация подчертава, че проблемът не е само в хеликоптерите, а в липсата на добре изградена система: „Системата за въздушна спешна помощ беше дългогодишна битка… когато получихме европейска подкрепа, тя беше създадена, но най-важното — самата система — липсва.“ Той описва ситуацията като „една и половина база“, което затруднява ефективната работа, а много първични мисии са били изпълнени по инициатива на Планинската спасителна служба.

Д-р Благомир Здравков, член на експертния съвет по авиационна медицина, посочва, че основната функция на системата — бързата реакция в рамките на „златния час“ — все още не се реализира в необходимия мащаб, въпреки че това е нейният основен фокус.

Позицията на здравното министерство

Доцент Михаил Околийски обяснява, че у нас лечебните заведения са разположени относително равномерно и в много случаи транспортът с линейка е достатъчен, затова не е нужно всеки инцидент да задейства хеликоптер. Той също отбелязва, че системата е нова и е необходимо време и опит за екипите и пилотите, за да се минимизират рисковете при полетите.

По случая в района на Мальовица министърът уточни, че хеликоптерът е излетял около 45 минути след подаване на сигнала — забавяне, което според него се дължи на уточняване на координати и труден терен. Наличната медицинска информация показвала, че състоянието на пострадалия е било критично и дори по-бързото пристигане вероятно не би променило изхода.

Нелицеприятни факти за наличните машини

Официално в страната има четири медицински хеликоптера, наскоро пристигна и пети, но при встъпването на служебния кабинет са установени неизпълнени ангажименти по базите и незавършени инвестиции. Д-р Здравков предупреждава, че в реалност функционират само два хеликоптера, а някои машини имат споменатите технически ограничения.

Какво следва?

За да действа системата по предназначение, са необходими завършени бази, по-ясни оперативни правила за първичните мисии, допълнително обучени екипи и мониторинг на изпълнението по плановете за инвестиции. Без тези елементи въздушната спешна помощ ще продължи да работи фрагментирано — полезна в отделни случаи, но далеч от потенциала си за спасяване на повече човешки животи.

Системата отказа коментар за някои от поставените въпроси.